До 1773 – годината на откриването на останките от тяхната цивилизация, за маите и тяхното изумително минало се е знаело почти нищо.
По това време обаче според изследователите Джилбърт и Котерел един монах на име Ордонес подхранил слуховете, че в джунглата близост до Сиадад Реал е скрит цял изоставен град с невероятни размери.
Верен на колониалния дух, духовникът накарал своите енориаши да го носят цели 150 км до предполагаемото местоположение на изгубения град. Там, напълно обрасъл в гъста растителност, пред тях се разкрил удивителния Паленке.
Издигнат над зелената делта на Усумасинта, този изоставен град със своите пирамиди, храмове и дворци, изградени от бял варовик, се простирал в основата на верига от ниски хълмове.
На това великолепно място маите построяват внушителен град, който и до ден днешен е запазил своите тайни за историци и археолози.
Воден от своите знания, получени от древни ръкописи, отец Ордонес твърдял, че Паленке е построен от хора, дошли от Атлантическия океан. Те били водени от мъж на име Вотан.
Според древните легенди Вотан четири пъти прекосявал Атлантическия океан. Той идвал от своя стар дом, наречен Валум Чивин. Това място отецът идентифицирал като град Триполи в древна Финикия. От това следвало, че Вотан бил финикийски моряк, който е открил Америка около две хилядолетия преди Колумб. Според древните предания при последното от своите пътувания към дома, Вотан посетил един голям град, в който се стоял храм, замислен да достигне небето.
Предположенията стигат до там, че Вутан всъщност е посетил Вавилон с неговата прочута кула. Като вземем в предвид, че тя е представлявала стъпаловидна пирамида, а по времето на странстващите по морето финикийци Вавилон е бил най-големият град на Земята, подобна идея наистина е изкусителна.
Стъпаловидните пирамиди на Месопотамия са били увенчани с храмове и много наподобяват по архитектура пирамидите в Паленке. Ето защо предположението съвсем не е чак толкова абсурдно, се посочва в книгата „Пророчествата на маите“.
И така след откритието на Ордонес започва официално проучване на руините. Тогава дон Антонио дел Рио – капитан от артилерията, ръководи група местни жители, които разсичайки джунглата, разкриват една след друга изумителни постройки.
Дел Рио предполага, че постройките може да са дела на римляни. Той цитира други автори, според които в древни времена Северна Америка е била посещавана от египтяни, гърци, брити и др.
Италианският изследовател д-р Паул Кабрера пък стига до извода, че картагенците навярно са посетили Америка преди Първата пуническа война (264 г. пр. Хр.), смесили са се с местното население и са създали расата на олмеките.
Историята и корените на древните маи се опитал да разгадае и френският изследовател Бурбур. В старинни документи той търсил потвърждение на митовете за Атлантида, разказвани от местните жители на Мезоамерика.
Той бил убеден, че преди време огромният континент Атлантида се е простирал от Мексиканския залив до Канарските острови. Следователно маите са оцелелите от един голям катаклизъм или серия от катаклизми, довели до потъването на континента.
Французинът поставя революционната теория, че цивилизацията води началото си от Атлантида, а не от Близкия изток. Според него оцелелите от Атлантида донасят както в Египет, така и в централна Америка.
Друг изследовател – британецът лорд Кингсбъро, пък е на мнение, че маите са потомци на изчезналите племена на Израел.
Коментари