Канибалските ритуали на ацтеките

Ацтеките са всявали ужас с канибалските си ритуали, които са били изцяло с религиозна насоченост. Според археологически и исторически изследвания, ацтеките не са практикували канибалски ритуали, за да се нахранят.

Боговете на ацтеките имали постоянно нужда от кървави човешки жертвоприношения. Те се провеждали по специален начин, като в ритуала участвали жреци на боговете и богините, а цялото местно население се събирало, за да участва в ритуала и след това - в консумирането на жертвите.

Жреците на ацтеките убеждавали хората, че боговете имат нужда постоянно да получават топла кръв и човешки сърца, за да запазят всички останали живи и здрави.

Последният цар на ацтеките - Монтесума смятал, че трябва почти всеки ден да се принасят нови човешки жертви. Това често били най-красивите младежи и девойки, за семействата на които било чест, че точно те са избрани, за да бъдат принесени в жертва. За тези момчета и момичета ацтеките се грижели много добре в продължение на една година, и ги хранели с отбрана храна.

Понякога обаче се налагало да се принасят в жертва пленници, тъй като боговете постоянно искали да им се правят жертвоприношения. Различните богове на ацтеките имали олтари, като всеки от тях трябвало редовно да бъде окъпан в човешка кръв, а пред олтарите се изгаряли по няколко човешки сърца.

Самият Монтесума често изтръгвал сърцата на пленници, които били връзвани за ръцете и краката, така че да не могат да мръднат. Когато сърцето се изваждало от гърдите на жертвата, царят или жрецът го вдигал към слънцето, за да го покаже на боговете.

След като жертвата вече не била нужна на боговете, ацтеките изяждали или цялото тяло, или негова част. С кръвта ѝ се мажели ръцете на децата, за да растат здрави. Тялото на жертвата се разсичало на няколко части и се опичало на шиш.

Ако тялото било на воин, това гарантирало, че всеки, който опита от него, ще получи част от воинската му сила. Ако жертвата била от местните, тя само се връзвала и жрецът разрязвал гърдите й, за да изтръгне сърцето ѝ.

Но ако за жертва бил набелязан пленник, преди да бъде убит, той бил подлаган на много мъчения, сред които изгаряне на очите, трошене на костите на крайниците, изгаряне на големи парчета кожа и пълнене на устата с горящи въглени.

Малко преди жертвата да умре от мъченията, се отрязвали крайниците й, изваждало се сърцето й и се отрязвала главата, а след това всичко се опичало и се разпределяло между присъстващите на екзекуцията.