Разпространяват се всякакви легенди за Белоградчишките скали, но най известната от тях е наречена Мадона и детето.
В легендата се разказва, че по времето на Римската империя между скалите в Белоградчик е имало девически манастир.
Там е живеела младата и красива послушница Валентина.
Слуховете за нейната красота се разнасяли из цялата околност.
На един голям празник, когато миряните имали правото да посетят манастира, римският патриций Антонио видял Валентина и се влюбил в нея - и тя също се влюбила в него.
От този ден Антонио започнал да посещава тайно манастира и да се вижда с послушницата.
След време Валентина забременяла и родила дете от римлянина.
Когато нейният грях станал достояние на монахините в манастира, те я изгонили заедно с детето ѝ.
Когато си тръгвала от манастира, на изхода я чакал Антонио.
Излизайки от храма, изведнъж от небето се чул силен гръм и манастирът се сринал, а всичко около него се вкаменило.
Историята може да се види и до ден днешен чрез скалните фигури, наречени „ Монахинята“, „Конникът“ и „Монасите“.
Белоградчишката крепост, наричана още Белоградчишко кале, е построена от римляни.
Строителите са издигнали само 2 стени – от югозапад и от североизток.
През различните векове Белоградчишката крепост е служела на различни владетели, за да наблюдават, контролират и охраняват главните пътища на града.
Крепостта се състои от 3 двора, всеки от които има възможност за самостоятелна защита.
В началото на XIX в. крепостта е разширена и преустановена от френски и италиански инженери за огнестрелни оръжия.
В края на XIX в. Белоградчишката крепост е загубила военното си значение и е била преобразувана от местните хора като сграда за стопански нужди.
Днес крепостта е реставрирана и пригодена за масови посещения.
През 2009 г. Белоградчишките скали бяха номинирани за едно от новите чудеса на света.
За съжаление българската атракция не успя да влезе в челните места на класацията, но събра голяма популярност благодарение на рекламните кампании.
Коментари
Много ми се иска да ида. Това е от малкото места в България, където не съм, била...