Sanovnik.bg»Статии»Загадки на древността»Еднополовата любов в древна Месопотамия

Еднополовата любов в древна Месопотамия

Еднополовата любов в древна Месопотамия

Мъжката проституция е била един от най-доходоносните бизнеси в Древна Месопотамия.

Това са земите, разположени между реките Тигър и Ефрат. На север граничила с планините на Армения, на юг Месопотамия е достига Персийския залив. На запад - Сирийската степ, а на изток планинските възвишения на Западен Иран. Там възникват едни от най-древните цивилизации като Шумер и Акад, Асирия.

Еднополовата любов в древна Месопотамия

Месопотамското общество имало цяла класа професионални мъжки проститутки. Наричали ги, ассину, кулу’у и кургарру.

Повечето от тях били младежи. Едно от задълженията им било проеблечени в женски дрехи да участват в еротични церемонии в цест на богинята на любовта и секса Ищар.

Мъжките проститутки в Месопотамия поддържали и откровено женски външен вид. Можело да бъдат разпознати по вретената, символи на женския труд, които носели със себе си.

Някои от тях дори носели женски имена.

Проституцията сред мъжете се приемала двойнствено от месопотамците. Въпреки че изпълнявали своята роля в древното общество, мъжките жрици на любовта били презирани.

В древните текстове се описва как Ерешкигал (шумерска и вавилонска богиня, владетелка на подземният свят и сестра на Ищар) проклина двуполовия бог Асушу-намир и всички немуподобни на жалко съществувание, злополучия и живот в утайката на обществото.

Мъжете в Месопотамия били привърженици и на еднополовата любов, сочат древните текстовe. И партньорите не се подбирали. Връзките били между равни по обществен ранг, с професионални проститутка или пък с роби, принадлежащ на домакинството.

Връзката между мъжете била нещо повече от брака в общество, където половете били строго разделени в своя частен живот и верността на бойното поле била жизнен елемент от другарството.

Докато за наличието на мъжка любов в месопотамската литература доказателства има много, за лесбийството почти няма какво да се каже.

В стотиците открити и дешифрирани от 19 век насам клинописни текстове хомосексуалните връзки между жени са споменати само веднъж.

За това има две причини: книжниците, съчинили и записали клинописните таблички, били мъже, а и животът на жените бил частен и чужд като проблем за мъжкото общество.

Facebook
Любими
Twitter
Pinterest