Психологията на времето е изключително интересна и слабо популярен дял на психологията. Основното и занимание е изучаване на начините, по които нашето съзнание възприема дължината на времето.
Насоките и принципите, по които работи психологията на времето, се въртят в една насока, а именно – как човек може да усети живота си по-дълъг. Тя бива изключително полезна в това да забавим дните и да преживяваме всяко едно събитие по-пълноценно.
Подобно нещо е изключително ценно, като се има в предвид, че след достигането на определена възраст дните просто профучават край нас и не усещаме как са изминали дори и десет години.
Колкото повече пораства човек, толкова времето за него се движи по-бързо. Например, за едно малко дете един ден се равнява на една година при възрастен. Това се обяснява със следното - мозъкът измерва дължината на дните според наситеността на събития.
Това ще рече, че
колкото повече събития преживеем, толкова по-дълги се струват дните и часовете.
А ако събитията са нови, т.е. – ги преживяваме за първи път, то времето се забавя още повече. Именно това обяснява детската удължена представа за времето – за тях всяка минута предоставя ново откритие.
Психологията на времето съветва
всеки ден да живеем така, че той да ни носи по нещо ново.
То трябва да ни изненадва, да не сме го правили, да не сме го виждали. Целта е да се избегне рутината, караща месеците да ни се струват като часове.
Радикални и грандиозни промени не са нужни – дори най-малката новост върши чудеса. Например – закусвайте нещо нестандартно, отидете на работа по нов маршрут, купете си книга, ходете по екскурзии. Всяко ново нещо кара съзнанието да мисли, че деня е бил по-дълъг от обикновено.
Отдавна е доказано, че динамичният живот е предпоставка за по-дълъг живот. Това обаче не означава, че и хората, които не са любители на приключенията, не могат да се насладят пълноценно на живота. Най-важното е преоткриването на нещо ново всеки ден, за да не позволим на времето да ни се изплъзва толкова лесно.
Коментари