Вече е намерено липсващото звено, което свързва жестовете с думите и се оказва, че то ни е наследство не от кого да е, а от рибите.
Това обяснява защо хората използват жестове, въпреки че могат да изкажат чувствата и мислите си само с помощта на думите, без да си помагат с ръце.
Учен от Корнуелския университет - професор Андрю Бас, е стигнал до извода, че тайната на човешката жестикулация се крие в специален отдел в мозъка на рибите.
Според него този отдел на рибешкия мозък контролира движението на перките – те служат на рибите не само за придвижване във водата, но също така и за подаване и приемане на сигнали.
Професорът смята, че при по-висшите организми, какъвто е човекът, жестикулацията се запазва, въпреки че налице вече е и речта.
Точно този отдел, който контролира движението на перките при рибите, при птиците и бозайниците еволюира в сложни невронни взаимовръзки.
Те спомагат за контролирането на жестовете при тях и по този начин се допълва комуникацията между представителите на отделните видове. Това е характерно за различните животински и пернати видове и подсилва комуникацията.
При хората жестовете се появяват по време на разговор предимно когато се стигне до емоционални изблици. Като цяло хората не жестикулират прекалено много по време на разговори, особено когато те са от официален характер.
Но когато разговорът приеме емоционален нюанс, ръцете също влизат в роля на комуникатор и с тяхна помощ човек изразява различни свои емоции.
С жестовете си той подсилва това, което иска да изрече с думи. Но и без да говори, всички участници в разговора лесно разбират какво се опитва да каже с жестове.
Това наследство е част от генетичната памет на хората и се отприщва при емоционални изблици. Тогава хората, без да съзнават какво правят, започват да ръкомахат, за да покажат какво точно искат да кажат на събеседниците си.
Теорията за еволюцията на невроните у пернатите и бозайниците, които са наследили жестикулацията от рибите, все още се потвърждава и от независими изследователи.
Коментари