Трудно можем да си представим наличието на какъвто и да е живот на безплодната повърхност на червената планета, но учените все още не губят надежда, да открият организми дълбоко в изолирани подземни хабитати.
За да има живот, нещо трябва да доставя енергия на клетките. На Земята тази работа върши кислородът, който очевидно липсва в атмосферата на Марс. Според една сензационна теория марсианците да дишали азот.
Екип от изследователи, ръководен от Лиса Мейхю от Университета в Колорадо, е открил определена химическа активност между минерали съдържащи желязо и вода. В резултат на настъпилата реакция се отделят големи количества водород.
Според авторката на откритието отделеният водород е в количество, достатъчно за да поддържа живот в различни подземни обитания на Земята или подобни екологични ниши на Марс.
Обикновено тази химическа реакция се наблюдава между морска вода и различни вулканични скали на морското дъно. В близост до хидротермални извори и при високи температури, скалите изпускат железни йони, които реагират със заобикалящата ги морска вода, в резултат на което се отделя железен оксид и водород под формата на газ.
И ако в близост до термалните подводни извори водата е твърде гореща, за да може нещо в нея да оцелее (често над 200 градуса по целзий), то разтвореният във вода водород се просмуква от скалите в по-хладни води. Учените, които изучават това явление, вече са открили и първите микроби, които виреят в тази водородна среда.
Според д-р Мейхю и колегите й това е първото пряко доказателство, че въпросната реакция спокойно може да се осъществи и при по-ниски температури. Спорен е въпроса, дали тази реакция може да произведе достатъчно количество водород при температури, достатъчно ниски за да се развива живот.
Както обяснява авторката на откритието: „Ако все пак допуснем, че дори и при ниски температури в следствие на тази химична реакция се отдели достатъчно количество водород, то е напълно възможно да се натъкнем на редица подземни обитания на микроорганизми, които „дишат“ водород.
И ако примитивните форми на живот на Земята са оцелели и са се развили точно по този начин, е твърде вероятно това да се е случило и на Марс. Сега учените трябва да отговорят на въпроса: „Възможно ли е на Марс да е имало форми на живот, които дишат водород? “.
Простата химична реакция между водата и вулканичните скали несъмнено би могла да отдели достатъчни количества от този газ в атмосферата. Дори и при температури между 50 и 100 градуса по целзий реакцията може да протече между вода и специфична скала на име шпинел. А точно тези скали са силно разпространени на Червената планета.
Хипотезата на учените от Университета в Колорадо се подкрепя и от последните открития, че на Марс някога е имало вода. Според редица експерти на съседът ни не просто е имало вода, но все още има – просто е скрита дълбоко под повърхността. Наличието на вода е и единственото обяснение за откритите остатъци от метан в атмосферата на Марс.
Редица астробиолози застъпват тезата, че ако някъде в цялата слънчева система намерим живот, то това определено ще е на Марс. Причините за това твърдение са няколко. Първо, Червената планета не е чак толкова по-хладна от Земята в сравнение с останалите ни съседи по слънце. Освен това термосферата ѝ далеч не е толкова горещо враждебна, и определено не валят киселинни дъждове, като на някои други близки планети.
В заключение д-р Мейхю и екипът и твърдят, че: „Ако Марс крие под повърхността си по-топли температури и вода в течно състояние, е напълно възможно, скрито от погледите на всички, марсиански форми на живот, които дишат водород, да процъфтяват и да се развиват. Дали наистина е така – няма как да знаем, но вероятността е много голяма“.
