Един от водещите учени на НАСА наскоро обяви, че ще има силни индикации за съществуването на живот извън Земята в рамките на едно десетилетие, а доказателство за това ще има в рамките на 20 до 30 години.
Такова откритие би се определило като едно от най-важните в човешката история и веднага породи серия от сложни социални и морални въпроси. Едно от най-дълбоките опасения е около моралния статус на извънземните форми на живот.
Тъй като хуманитарните учени едва сега започват да мислят критично и задълбочено за видовете въпроси, които ще изникнат след установяването на контакт, наивните позиции са често срещани.
Вземете за пример марсианския живот. Учените казват, че не знаят дали има живот на Марс, но ако той съществува, то е почти сигурно, че става въпрос за микробен и несигурно крепящ се за подземни водоносни пластове.
Този живот може да има или да няма независим произход. Той би могъл да се породи първо на Марс и да се пренесе на Земята. Какъвто и да е неговият статус, перспективата за живот на Марс изкушава някои учени да вървят по ръба на морала.
От особен интерес е позицията, наречена Мариомания. Тя може да бъде проследена до Карл Сейгън, който заявява убеждението си, че ако има живот на Марс, не трябва да правим нищо с него. Тогава Марс принадлежи на марсианците, дори и ако те са само микроорганизми.
Крис МакКей, който е един от най-изтъкнатите експерти по Марс на НАСА, отива дори по-далеч с твърдението си, че ние сме задължени активно да съдействаме на марсианския живот, така че той не просто да оцелява, но и да процъфтява. Марсианският живот има права. Негово право е да продължи съществуването си дори ако изчезването му ще е полезно за флората и фауната на Земята. Освен това неговите права ни задължават да подпомогнем за получаването на глобално разнообразие и стабилност.
За много хора тази позиция изглежда благородна, защото призовава за човешки саможертви в името на морален идеал. Но в действителност позицията Мариомания е с твърде голям обхват, за да бъде оправдана от практически или морални съображения.
Решението е да се работи усилено за формулирането на правилните принципи с необходимото ниво на всеобщност, преди обстоятелствата да направят моралния дебат незначителен. Това изисква да се борави със сложни компромиси и трудни избори по интелектуално честен начин и да се откаже от изкушението на успокоителни, но непрактични морални баналности.
Коментари