Когато скромният американски аерокосмически инженер от военно въздушната база "Едуардс" Едуард Мърфи – младши е формулирал за първи път закона на Мърфи, едва ли е предполагал колко голяма популярност ще му донесе това.
Вече три поколение жители на Земята четат Законите на Мърфи, които са вече не лично от самия него, а от простата житейска логика.
Интригуващо е, че напоследък все повече учени от различни сфери взимат съвсем на сериозно постулатите на американеца. Съвсем наскоро изследване на британски учени е стигнало до изненадващия извод, че твърдението на Мърфи: „Количеството интелект на планетата е константа, а броя на населението непрекъснато расте“ не е лишено от логика и достоверност.
Според британските експерти прогресът не ни прави по-добри, по-интелигентни или по-приспособими. Напротив, оказва се, че деградираме в интелектуално отношение.
Въпреки всички новости на съвременната медицина, качественото образование и достъпа до информация съвременните жители на Земята отстъпват на предците си по отношение на интелект.
Повод за крайното твърдение на учените е проведено изследване на скоростта на реакция на съвременните представители на двата пола в сравнение с тази на мъжете и жените от преди 120 години.
Съвременния мъж има скорост на реакция от 253 милисекунди, което е почти с 50 % по-бавно в сравнение с пра-пра-пра дядо му, който е имал скорост от 183 милисекунди.
Подобна е тенденцията и при представителките на нежния пол. Пра-пра-пра бабите ни са имали скорост на реакция около 188 милисекунди, докато скоростта на възприятие на днешните дами е едва 261 милисекунди.
Може да възразите, че не става въпрос за интелект, а за скорост на възприятие, но забавянето на рефлексите неоспоримо сочи общо намаляване на коефициента на интелигентност. Според авторите на изследването само за последното столетие става дума за спад в средния коефициент с цели 14 пункта.
Ръководителят на екипа, провел изследването, д-р Майкъл Уудли обобщава: „Снижаването на интелекта по-скоро може да доведе до намаляване на тези показатели до нивата, с които хората са започнали по време на естествения подбор“. Различни са причините за тези тревожни резултати.
От една страна съвременните интелигентни млади хора не раждат и отглеждат толкова деца, колкото са гледали предците им. Така постепенно по пътя на естествената селекция интелекта намалява.
Друго възможно обяснение е модерната напоследък кръстоска между добре изглеждащи, но не особено надарени интелектуално дами с не дотам красиви и интелигентни господа, с цел икономическа изгода (напр. браковете между манекенки и силови спортисти, или фолк певици и новобогаташи, футболисти и плеймейтки).
Ако родените от тези съюзи деца са късметлии, те обикновено наследяват поне красотата на единия родител. Не дотам щастливите отрочета наследяват физиката на бащата и умствения капацитет на майката.
