В историите на много народи са описани полухора-полуриби, които са водели полуводен-полуземен начин на живот. Това са същества, които имат глава на човек и опашка на риба или на змия.
Сирените, които са се опитвали да омаят моряците на Одисей с песните си, са били прекрасни полужени-полуриби, които завличали моряците в морските дълбини.
В древноегипетската митология са описани полухора-полузмии, които са се чувствали еднакво добре на сушата и във водата. Това са древноегипетските богове Изида и Озирис.
В древнокитайските легенди е описано рогато чудовище, което има тяло на змия – това е Гунгун, а възродителите на човешкия род Фуси и Нюйва са полухора-полуриби.
Божествата на африканското племе догони са полухора-полузмии, които живеят предимно във вода, имат червени очи и крайници без стави. Телата им са зелени и гладки като повърхността на водата.
Морските хора – амфибии може би не са били плод на фантазията на древните, а са били напълно реални вещества, които са живеели редом с хората.
За хората-амфибии е писал още ученият Бероз, който е живял през трети век преди новата ера във Вавилон. Той е пишел предимно исторически книги.
В една от тях той описва морско чудовище с човешка глава и рибешко тяло. То се наричало Оан и научило хората на математика и различни видове изкуства. През нощта Оан живеел във водата, а през деня – на сушата. Изображенията на Оан могат да се видят върху скулптурите от древна Асирия.
Финикийците също имали легенди за морско същество с човешка глава, то се казвало Дагон. В Британския музей се съхраняват керамични статуетки на полуриби-полухора с височина дванадесет сантиметра, които са били открити при разкопки на царските дворци във вавилонския град Ниневия.
Древните индийци също описват подводни жители с човешки глави, които имали непроницаема броня върху телата си. Децата на тези същества живеели на сушата.
Според древна перуанска легенда амфибиите са прародители на хората.
Коментари