Историята на цивилизацията на хората-гущери, които са населявали територията на днешен Лос Анджелис, САЩ е достойна да бъде филмирана от Джордж Лукас, като продължение на култовата му трилогия за археолога Индиана Джоунс.
Често срещан мотив в песнопенията и преданията на индианските племена Тонгва и Чумаши, коренни жители на този район на Америка, е историята за хората-гущери, които са живеели дълго и щастливо, докато внезапен природен катаклизъм не ги принудил да търсят убежище под земната повърхност.
Според древните индиански легенди древните хора-гущери почитали влечугите, в частност гущерите, като символ на дълголетие и мъдрост. Градовете им наподобявали тялото на гущер. Цивилизацията им била изненадващо развита за времето си.
Смята се, че са били надарени с изключителни интелектуални способности, които далеч изпреварвали времето си. В песните си индианците чумаши твърдят, че дори децата им са били много по-умни от голяма част от университетските възпитаници днес.
Преди приблизително 5000 години, в разцвета на цивилизацията си, древните хора-гущери са били застигнати от нечувано, до този момент, природно бедствие. Огнено бедствие е унищожило градовете им и убило голяма част от жителите.
Преданията го описват като “огнен език, дълъг много стъпки, който се спусна от югозапад, изпепелявайки всичко живо по пътя си“. Оцелелите хора-гущери решили да построят нов град, дълбоко под земята за да се предпазят от бъдещи катаклизми.
Изгубеният град на оцелелите представители на тайнствената цивилизация е бил построен на брега на океана. Не лопати и кирки са използвани за изграждането му, пеят в песните си чумашите. Мощни химикали са използвали хората-гущери, за да издълбаят подземния си град.
Укрепили стените на новото си убежище с цимент – по-твърд отколкото днешните учени и строители някога са виждали. Според преданията той се е простирал на дълбоко под земната повърхност, приличайки на огромен закопан гущер.
Помещенията са били достатъчно за да осигурят комфортен живот на повече от 1000 семейства. Една част от издълбаните помещения са били използвани не за жилищна площ, а за складиране на големи количества билки, семена и други хранителни припаси, които да са достатъчни за изхранването на оцелелите за дълъг период от време.
Други, много на брой помещения са служили като сигурно място за безчетните съкровища, златни накити и други ценни артефакти на тази тайнствена цивилизацията. Напорната сила на приливите и отливите спомагала за естествената въздушна вентилация на подземния град.
Повече от половин век минния инженер Дж. Уорън Шафълт търси входа към изгубения град на хората-гущери. Следвайки древните песнопения и предания на индианските племена, населяващи земите на днешния Лос Анджелис, Шафълт е успял да открие вероятното местонахождение на този, непознат за науката град. Преданията описват входа на града като мястото където „хълмовете се срещат и образуват конско копито“.
Разкопките на г-н Шафълт и екипа му са достигнали един от възможните подстъпи към града. На дълбочина почти 80 метра под земното равнище те са достигнали до материал, който удивително напомнял по описание на цимента, използван от изчезналата цивилизация на хората-гущери. Рентгеновите снимки, които изследователите направили разкрили наличието на множество помещения в дълбочина.
„Знаех, че се намирам над лабиринт от катакомби. Внимателно бях нанесъл на картата местоположението на отделните помещения, посоката на тунелите. Виждаха се дори очертанията на различни предмети. Не разбирах единствено величината на откритието, което бях направил“, споделя откривателят на изгубения град – Дж. Уорън Шафълт. Все още не е напълно ясно дали легендарните съкровища, които според легендите на чумашите лежат прибрани на сигурно в главната стая, наистина са там.
