Ан Болейн е една от най-известните английски кралици, въпреки краткия си период на управление - едва три години. Втора съпруга на крал Хенри VIII и майка на кралица Елизабет I, живота на тази велика жена е вдъхновил не една и две книги, както и множество филми.
Рождената дата на Ан Болейн не може да се установи с точност. Дъщеря на сър Томас Болейн (впоследствие граф на Уилтшър и граф на Ормонд) и лейди Елизабет Хауърд, заедно с брат си израстват в замъка Хийвър в Кент. Баща й е бил любимец на крал Хенри VIII, който го изпращал на много дипломатически мисии в чужбина. В последните години специалисти се обединяват и поставят датата и на раждане някъде между 1501 и 1507 г. Има брат и сестра - Джордж и Мери.
Градейки кариерата си като дипломат на Хенри VIII, в Европа Томас Болейн спечелил много почитатели, включително херцхерцогиня Маргарет Австрийска, дъщеря на императорът на Свещената римска империя - Максимилиан I. През този период тя управлявала Холандия. Била толкова впечатлена от Болейн, че предложила на дъщеря му Ан място в домакинството си.
Обикновено, едно момиче трябвало да навърши дванадесет за да бъде удостоена с такава чест, но е възможно Ан да е била и по-малка. Ан направила добро впечатление в Холандия с държанието и прилежността си. При Маргарет останала от пролетта на 1513 година до момента, в който баща и урежда да прислужва на сестрата на Хенри VIII - Мери Тюдор, кралица на Франция.
Във Франция Ан била придворна дама на кралица Мери. След това и на петнадесетгодишната кралица Клод Френска, при която остава почти седем години. В домакинството на кралството освен френският, бъдещата кралица била увлечена и от мода, и религиозна философия. Предполага се, че е била с евангелистки убеждения.
Колкото повече пораствала, толкова повече и чарът и нараствал, въпреки че има различни мнения за привлекателността и. Европейското образование на Ан приключва през 1521 година, когато баща и я вика обратно в Англия.
Вследствие на спор за имотите на Графство Ормонд, Ан била принудена да се омъжи за ирландският си братовчед Джеймс Бътлър, който бил със седем години по-голям от нея. Той починал през 1515 година, оставяйки дъщерите си Маргарет Болейн и Ан Сейнт Лийджър като наследници.
Мери Болейн, по-голямата сестра на Ан Болейн се омъжила за Уилиам Кари, нисш благородник. Това станало в присъствието на Хенри VIII - скоро след като Мери Болейн станала любовница на английския крал. Историците спорят за бащинството на едното или дори за двете деца на Мери Болейн от Хенри, които били родени по време на брака и с Уилям Кари. Хенри не е признал нито едно дете.
Ан се показала пред обществото на грандиозното празненство в Шато Верт (Зеленият замък). Там тя участвала в сложен танц, партнирана от по-младата сестра на Хенри - Мери. Всички носели рокли от ефирен бял сатен. Тя бързо се превърнала в една от най-стилните и образовани жени в двора. Много млади мъже се състезавали за нея.
През 1526 година крал Хенри се влюбва в нея. Някои казват, че Ан не се поддавала на опитите на краля да я прелъсти и отказвала да стане негова любовница. Но за по-малко и от година, той и предложил брак и Ан приела. Любовните писма на Хенри до Ан подсказват, че любовната им афера е останала неконсумирана през седемте години на ухажване. Въпреки това, Ан била бременна по време на женитбата.
Ан Болейн и Хенри VIII сключват брак през януари 1533 г., а през юни 1533 г. Ан е коронясана като английска кралица.
На 7 септември 1533 г. Ан ражда дъщеря - Елизабет I. Следват две неуспешни бременности, поради които тя не успява да роди на краля обещания син. Враговете ѝ в двора се организират срещу нея, като използват нарастващия интерес на краля към Джейн Сиймур. Срещу Ан е поведено разследване и е обвинена във вещерство, кръвосмешение, изневяра, предателство, заговор срещу краля. Въпреки неубедителните доказателства срещу нея, Ан Болейн е осъдена и обезглавена в Лондонската кула на 19 май 1536 г.
Женитбата на Ан с Хенри VIII и нейната екзекуция са само началото на голяма политическа и религиозна промяна. Това се оказва английската Реформация. Самата Ан Болейн приживе е била активен застъпник за църковната реформа.
Коментари