Знанията от "мъдрите жени" не само се приемали, но се и търсели до епохата на Възраждането. Тези жени са били разглеждани като безценна част от общността. Техните познания за билки и растения, ги направили медицински специалисти за своето време. Това знание се предава от поколение на поколение, от майка на дъщеря, а понякога и на чирак. Не е имало медицински текстове, всичко се е научавало от уста на уста и с практика. Това било истинското магьосничество в Елизабетинската епоха в Англия.
Така наречените "бели вещици" са били много уважавани и ценени, поради лечебните си способности и помощта, която указвали на нуждаещи се. Те са разграничавани от "черните", за които се е говорело, че имат способностите си, дадени от Дявола.
Достъпът до лекари и лекарства е бил минимален. От жената се очаквало да направи лек за повечето заболявания. Мъдрите жени използвали билки и растения, за да се създадат лек. Честите съставки, които ползвали са жълт кантарион, омаяк, мандрагора, както и отровни растения, като беладона, и канадска ела. Жените, които не са напълно запознати с всички свойства на билките, търсят вещиците и когато се наложи правят бартер за лек.
Преди Рененсанса градовете били малки и повечето хора живеели в селата, които изхранвали градовете. Животът в селата бил спокоен, това позволявало на "мъдрите жени" да практикуват без притеснение своите знания.
Събуждането на технологиите, като тежкият плуг например, помогнало да започне епохата на Възраждането. През която станало възможно по-малко хора да вършат повече работа. Мелниците станали по-продуктивни, а хората започнали да получават пари, вместо добитък или храна. Това довело до преместването на хората от селата и провинциите в градовете. Така градовете станали по-големи, което дало на църквата по-голямо влияние.
Докато живели хората в селата, не посещавали църквите често, защото църкви имало само в големите градове. Но след увеличаване на населението в града, те много често били пресирани да се приспособят към вярванията и привичките му. Така отпадали старите убеждения и криели своите предишни вярвания.
Другият фактор, виновен за упадъка на позициите на "мъдрите жени" е издаването на Библията от Йоханес Гутенберг. Тя била преписвана от монаси и много от публикуваните материали съдържали идеи, които довели до засилено преследване на вещиците в 15-16-ти век. Повечето хора все още не можели да четат, но в градовете имало и грамотни, които предавали устно информацията от написаното.
Когато чумата, наречена още "Черната смърт" покосила Англия през 1349 г., се е смятало, че тя е божие наказание - затова, че хората са се отдалечили от неговите завети.
Всички малцинства и чужденци, както и вещици били обвинени, заради чумата. Вещиците били най-уязвими в Елизабетинската епоха, защото магьосничеството се смятало за работа на Дявола. Тогава и белите и черните вещици се разглеждали, като едно и били обвинявани за всичко, което не можело да се обясни. Тяхното преследване се увеличило и през 1562 г. се приема законът за вещиците, според който магьосничеството и хората, които го правят са незаконни.
Отношението на кралица Елизабет към вещици и магии било по-толерантно, отколкото от управниците в останалата част на Европа. Това се дължи може би на факта, че майка и Ан Болейн е била обвинена за вещица от баща й, крал Хенри VIII, след което е била екзекутирана.
Всяка вещица била осъдена на смърт, чрез обесване.
Коментари