Каква музика слушат масоните?

Ежедневно, по всевъзможни медии ни облъчват с информация за илюминати, масони и най-различни тайни общества. Проследяваме техните навици, ритуали, начин на живот, цели и влияние върху хората. Чуваме истории как те са злите кукловодите, причината за глада и войните, за политическите игри и неизлечимите болести.

Замисляли ли сте се какво правят тези невидими и недосегаеми за нас хора? На какви курорти почиват, каква храна приемат, но най–вече каква музика слушат? Според много теории масоните използват музикалната и филмовата индустрия като начин да контролират хората /т.н. mind control/.

Съвременни примери за това са известният рапър Джей Зи, поп иконата Мадона, нашумялата напоследък Ники Минаж, Риана, Стинг, Депеш Мод, Адел и редица други, но това е тема на друго изследване.

Нека се върнем малко назад във времето. Чува ли ли сте за В. Моцарт, Франц Йозеф Хайдн, Франц Лист, Соуса, Сибелиус? Може би ще се зачудите какво общо имат те с темата на настоящата статия? Истината е, че гореспоменатите световноизвестни композитори са композирали и изпълнявали музика по поръчка на масоните и за техни цели.

Брат Моцарт, както и бил известен гениалният композитор, е сред членовете на масонската ложа „Zur wahren Eintracht”. Той пише и композира за тях известните произведения „Масонска Погребална Музика”, където са вплетени много масонски символики, а от етюда „Вълшебната флейта” впечатление правят Ариа 2 и Арията на Кралицата на нощта и др.

Най–известната и най-коментираната композиция, създадена от Моцарт в чест на Масонските ложи, е операта „Вълшебната флейта”. Причините за тези препратки са в използването на явните масонски символики и препратки, вплетени в операта, в частност използването на числото 3, което е от изключителна важност в Масонската символика. Използването на числото 3 и други символики се откриват в увертюрата, както и в „Маршът на Свещениците” и арията “O Isis und Osiris /двете са част от операта Магическата флейта/.

Най–известната и най-коментираната композиция, създадена от Моцарт, в чест на Масонските ложи, е операта „Вълшебната флейта”. Причините за тези сравнения са в използването на явните масонски символики и препратки, вплетени в операта, в частност използването на числото 3, което е от изключителна важност в Масонската символика. Използването на 3 и други символи се откриват в увертюрата, както и в „Маршът на Свещениците” и арията “O Isis und Osiris /двете са част от операта Магическата флейта/.

Какво прави „Вълшебната флейта” толкова „масонска”? За да се разбере достатъчно добре това произведение е необходимо наистина да сме запознати с ритуалите, които са използвани от Виенската масонска ложа по времето на Моцарт. В периода на т.н. Entered Apprentice Degree /нещо като Встъпване за Чиракуване, Встъпване в Първа Степен/ е имало изискване към кандидата да мине изпитания, свързани с четирите фундаментални елемента от класическата наука – земя, въздух, огън и вода.

Тези изпитания са в самото начало на встъпването и веднъж преминал през тях кандидатът се класира и става „брат”. Този първоначален ритуал е взаимстван от Елевзинските мистерии, където изпитанията са били толкова сериозни, че често свършвали с фатален край. Този ритуал се използва и до днес в много ложи и юрисдикции.

И така, либретото на „Вълшебната флейта” е било написано от Емануил Шиканидер, певец, актьор и импресарио, приятел на Моцарт и член на виенските ложи Zur Wohltätigkeit and Zur Neugekronnte Hoffnung (Новокоронована Надежда). Шиканидер не само пише либретото, което дава на Моцарт със задача да състави музиката, но през лятото на 1791 г /карят на периода на Просвещението/ двамата работят върху усъвършенстване на творбата.

Операта на практика показва и разказва за ритуала на въвеждането в степен. Главните персонажи са внимателно подбрани, за да могат да подчертаят темата за напредъка и извисяването на душата чрез въвеждане в ложата. Както казахме по–горе, 18 век е период на Просвещението, в който се обръща особено внимание на личното себедоказване и човешкия напредък.

По–конкретните масонски символи са в увертюрата и във финалните части, където в написаната скрипта нота E-мажор е написана с три корда подредени в триъгълна форма – във формата на пирамида, символ използван много от тайните общества. По–късно и Бетовен използва същата нота и изображение. Трите ноти издават сходство с пламък от свещ - директна алюзия към трите по–малки пламъка, които горят във всяка масонска ложа.

Второ, героят Тамино стои навън пред Храма и чака да бъде допуснат вътре, а в това време Сарастро казва на тримата проповедници „Тамино, синът на краля се лута около северната порта на нашия храм и проявява желание да бъде лишен от своята забрадка и да погледне в олтара на великата светлина”. „Северът” тук е от огромно значение в симфоничен аспект, защото в масонсонството се приема като място на мрака и на непросветлението.

Трето, в много части от операта постоянно се оказва помощ и се дават напътсвия на 3 момчета, които са гений. Препратките са към тримата офицери, ръководители на ложите, които се грижат за всички кандидати, желаещи просвещения.

Втората увертюра на операта започва пак със същите три магически корди, който обаче са разеделени от тежки паузи помежду, което ги прави да изпъкват като три велики колони. Знаем, че Трите Колони или Тримата офицери ръководят много от масонските ложи.

Не на последно място в цялата опера се правят препратки за добродетел, мъдрост, благоразумие, духовна сила, търпимост, толерантност и други добродетели, които масоните твърдят, че са предмет техните ритуали. Но дали това не е само заблуда пред общността, може само да гадаем.