Съществуват много хора, които са се върнали от онзи свят – те са преживели клинична смърт. Човек може да бъде върнат от онзи свят, но не по-късно от шест минути, защото след това в мозъка настъпват необратими увреждания.
Какво всъщност се случва през тези пет-шест минути, в които реаниматорите се опитват да върнат пациента към живот? По време на клиничната смърт някои пациенти излизат от тялото си.
Повечето от тях разказват, че дори са чули, как лекарят е казал, че пациентът е мъртъв. След това изпадналия в клиническа смърт чува нарастващ неприятен шум. Следва излизане от собственото тяло и бързо преминаване през тунел, в края на който се вижда светлина.
Много от хората, преживели клинична смърт, разказват, че са видели на лента целия си живот, и са срещнали мъртвите си роднини и приятели.
Хората, които се връщат от онзи свят, имат раздвоено съзнание – те знаят всичко, което се случва около тях в момента на тяхната смърт, но не могат да влязат в контакт с живите хора, които са около тях. Най-странното е, че дори родените с увредено зрение хора твърдят, че по време на преминаването си през тунела виждат ярка светлина.
Американски войник разказва как лежал с ампутиран крак в болница и редовно отвивал крушката на нощната си лампа преди лягане, тъй като тя нямала ключ.
При едно такова отвиване войникът усетил, как душата му излязла от тялото. Той се учудил, погледнал надолу и видял, че тялото му лежи на леглото. След като решил да види какво става в съседната стая, той решил да премине през стената.
Но когато усетил, че наистина се просмуква през твърдата повърхност, той решил, че няма да може да се върне в тялото си и се отказал. В това време видял как около него са се скупчили лекари, а след това и как му правят различни процедури. Накрая успели да го върнат към живот и се оказало, че при отвиването на крушката е пострадал от токов удар.
Повечето хора разказват, че въпреки че са наясно, че са мъртви, тъй като виждат безжизненото си тяло и чуват констатациите на лекарите, не се страхуват от смъртта.
Тъкмо обратното – всички, преживели клинична смърт, твърдят, че усещат абсолютно спокойствие и радост от това, което предстои да се случи. При връщането си в тялото те усещат силен дискомфорт и искат да се върнат обратно към светлината.
Не всички хора обаче си спомнят какво им се е случило по време на клиничната смърт.
Коментари
Преди 4 години получих припадък,доста сериозен. Беше като сън,които беше толкова спокоен,хубав сън, чувствах се спокойна.Никога не съм спала толкова добре.В един момент , бях в тунел...много тъмен,много. В края на тунела бликаше ярка бяла светлина,мноого ярка а там в дъното стоеше човек,мъж . Беше висок,не можах да видя лицето му,защото беше в контражур със светлината.Аз се предвижвах бавно и спокойно, а той ме чакаше в дъното. Усещах, че не ходя,а се нося. В един момент се събудих,не осъзнавах къде се намирам ,и първите ми думи след събуждането ми ,несъзнателно казах на майка ми "защо ме събудихте,беше ми толкова хубаво и спокойно"
Един приятелите ми ме попитаха дали искам да припадна само като ме натиснат на едно място.Аз казах да.
Накараха ме да си задържа въздуха и ме натиснаха по тялото силно.След,което нищо не помня от тези 10 секунди безсъзнание сеедно незнам кой съм,къде съм.Точно преди да падна имах чувството за безспокойтствие.
Циркулацията към мозъка беше спряна.Това е вид смърт.Е по горе написах какво е.