Популярно е схващането, че най-могъщият враг на вампирите е Слънцето. Да бъдат докосвани от ярките лъчи, за тези същества е въпрос на истинска смърт. Затова режимът им е строго определен -денят да се прекарва на тъмно, а нощем - в движение. Освен това вампирът не може да понася аромата на чесън, разпятието и другите църковни символи. Тези същества не могат да се отразяват в огледалото и затова избягват да се оглеждат в него. Според отделни твърдения за тях е невъзможно да стоят под течаща вода.
Най-труден при вампирите е въпросът за тяхното залавяне и унищожение. Изминалите столетия доказват, че е почти невъзможно да бъдат "арестувани" от властите. Много по-постижим метод е да се посети гробището и там да се открие къде се спотайват. Използва се най-обикновен начин - пуска се бял млад кон, който никога не се е спъвал. Той минава през всички гробове с изключение на онези, в които са погребани вампири. Тъкмо те се разкопават и сърцата им се пронизват с дървен кол, а главите им се отрязват с църковен меч.
Колкото и разпространен да е този начин на действие, понякога не дава резултат вампирите си остават от читави по-читави. В началото на XVIII в. унгарският град Лиебава е нападнат от страшно същество. По заповед на Олумския епископ започва сериозно разследване. Висшият духовник изпраща в Лиебава човек от тайната епископска полиция, който успешно открива зловещото създание, удря го по главата, за да се просне мъртво на земята, а после отрязва главата му и пробожда с дървен кол сърцето му. Оттогава вампирското нападение над града спира.
В днешните времена представите на науката за вампирите са съвсем различни от древните. Твърди се, че те се нуждаят от около три чашки свежа кръв не всеки ден, а през седмицата. При това не нападат момчета и момичета. Отделни вампири дори са подпомагани от своите приятели с чашки от собствената им кръв, тъй като последните са в течение на техните проблеми и се стремят да им бъдат във всяко отношение полезни. Освен това, докато преди столетия вампиризмът се е смятал за психическа болест, днес за медицната тя е проява на функционално разстройство на организма.
