Ако някога сте стояли около огън на открито в мразовита нощ, бихте забелязали, че без непрекъснатото му поддържане, огънят щеше да е угаснал. А огромната топка огън, нашето слънце, гори нон-стоп в продължение на 4.5 милиарда години, без да дава знак, че някога ще изгасне. И така- ще се случи ли това някога?
Да, накрая ще се случи, но няма защо да избързваме с тази интергалактическа промяна. Слънцето има достатъчно гориво да издържи още 5.5 милиарда години. Макар да изгаря около 700 милиарда тона в секунда, до днес то е използвало само около половината от водородния си запас.
Ден от живота на слънцето
Слънцето се състои основно от водород, останалото е хелий ( и малки количества други често срещани елементи като кислород, въглерод, азот, силиций, магнезий, неон, желязо, сяра, алуминий, калций, натрий, никел и аргон). Водородът се преобразува чрез ядрен синтез в хелий, който е също лесно възпламеним (реакцията е подобна на тази, случваща се при водородната бомба). Така слънцето изгаря и създава гориво. То е една много ефективна фурна и над 92 процента от водорода се превръща в хелий, докато останалото се загубва като енергия под формата на топлина, светлина и рентгенови лъчи.
Нашата необятна Земя е способна да хване минимален процент от тази енергия, остатъкът от която се загубва в пространството, макар и всеки квадратен метър на земята да получава 1.4 киловата мощност на всяка секунда.
Нашето слънце, което е жълта звезда-джудже, е с диаметър около 1.5 милиона километра и е нашата най-близка звезда. То е на около 150 милиона километра или на 8 светлинни минути разстояние и затова на светлината, която достига до нас, са й необходими около 8 минути, за да ни стигне. Макар слънцето да се състои от свелинни газове, то тежи един милион девет хиляди осем стотин и девет милиарда, милиарда, милиарда кила (около 30 000 повече от масата на земята), около 1.3 милиона пъти е по-обемно от земята и е с диаметър около 1.4 милиона километра (около 100 пъти повече от диаметъра на земята)
В ядрото си температурата на слънцето е около 15 милиона градуса по Целзий, но по времето когато топлината достига слънчевата повърхост, тя се охлажда до 5800 градуса.
И Господ създаде светлината!
Изследвайки другите звезди, които са в различни етапи от жизнения си цикъл, се е установило, че слънцето се е създало от голям разпадащ се облак студен молекулярен водороден гас и прах. По-късно, след около период от милиони години, облакът се с превърнал във въртящ се диск с голяма издатина в центъра, кото после поради голямата гравитационна сила се е разпаднала, оставяйки температура от няколоко милиона градуса. На тази температура водордното ядро започнало да се превръща в хелий и така се родило слънцето в сегашната си форма. Някъде тогава силен соларен вятър издухал останалите облаци газ и прах, които пречели то да се вижда.
Началото на края!
Това, което е интересно и даже фасциниращо, е начинът, по който ще загине слънцето, а зедно с него и животът на планетата ни. След около милиард години слънцето ще е с десет процента по-ярко отколкото е днес, което ще доведе до изсушаване на атмосферата, заличавайки по-голямата част от видовете на земята. След около 2.5 милиарда години по-късно слънцето ще стане с 40 процента по-ярко, причинявайки изпаряването на океаните и довеждайки до пълното унищожаване на повечето форми на живот на планетата.
Два милиарда години по-късно, или 5.5 милиарда години броено от сега, слънчевото ядро ще излее водород, причинявайки стопяването му, като слънчевата атмосфера ще се разшири с около 100 пъти повече от сегашните си размери. Меркурий и Венера ще са погълнати, а Земята ще се превърне в масивна огнена топка, макар и оцеляла унищожението.
След това слънцето ще стане бяло джудже, звезда с бяло нагорещено ядро. По-късно ще смени цвета си на жълт, после на червен и накрая ще стане черно джудже, невидимо с невъоръжено око. Слънчевата ни система драстично ще се промени. Две от планетите ще са изчезнали, а останалите ще са замръзнали в пълна тъмнина за вечни времена. Макар Земята да оцелее, е възможно тя да остане с гладка като стъкло повърхност, след като всички разтопени скали изстинат.
Ново начало?
Много е вероятно хората, приемайки, че дотогава ще сме оцелели, вече да населяват други планети и даже галактики, но е изключено Земята някога да се възстанови и отново да стане достатъчно плодордна, за да е населявана от нас.
