В египетската митология Ра е богът на слънцето, който е изобразен в образ на сокол, огромен котарак или човек с глава на сокол, около която има слънчев диск.
Ра е баща на Уаджит, кобрата на Севера, която защитава фараона от палещите лъчи на слънцето. Според легендата през деня Ра осветява земята и плава по небесния Нил в лодката Манджет, а вечерта плава в лодката Месектет и с нея продължава пътя си в подземния Нил. Сутрин, след като победи, както и всяка нощ, змията Апоп, отново се появява на хоризонта.
Ра е бил почитан като цар и като баща на боговете. Той се е отъждествявал с бог Амон и се е изобразявал като фараон. Редица митове за Ра са свързани с представите на египтяните за смяната на годишните времена.
Пролетното разцъфване те си обяснявали с връщането на богинята на влагата Тефнут, която сияе на челото на Ра като огнено око. Летните жеги древните египтяни си обяснявали с гнева на Ра.
Според древна легенда, когато бог Ра остарял, а хората престанали да го почитат, той събрал боговете и решил да накаже човешкия род. Богинята Сехмет, известна и като Хатхор в образ на лъвица убивала хора, докато те не успели с хитрина да я упоят с бира, боядисана в червено.
Тя забравила за отмъщението, след като се събудила, а Ра се качил върху гърба на небесната крава и оттам продължил да управлява света.
Очите на Ра били един от най-влиятелните символи в изкуството на древен Египет. Те били изобразявани върху саркофази, лодки, надгробни надписи, дрехи и амулети за предпазване от зли сили.
Смятало се, че Уреят – божествената змия, която украсява лицето на фараона в качеството на дясното горящо око на Ра, е способен да разсейва противниците.
Лявото око на Ра, което в по-късен етап било известно като окото на Гор, било наричано Окото на изцелението и се свързвало с лечителското изкуство.
