Керванът на Давид II потеглил от Израел за Етиопия. За един ден той изминал разстоянието, което иначе щяло да отнеме 13 дни път, но никой от пътниците не бил уморен, гладен или жаден. Едва когато пристигнали на границата с Етиопия си направили почивка. Придружаващите го първородните синове на Израел отишли при новия си господар и му разкрили тайната си. Те казали на Давид II, че са откраднали табернакула от Йерусалим.
Той не можел да го върне обратно при баща си, защото Заян бил дошъл по собствена воля. Ако това не било така, то те не биха могли да го преместят насила от мястото където желае да бъде. Давид II се успокоил и не можел да повярва, че Господ ги удостоява с честта да създаде там своя земен дом. Той подскочил от възторг и се радвал като козленце, което обикаля около майка си след като се е набозало. Тази радост обзела всички присъстващи в царския лагер. Те вдигнали ръце към небето, поклонили се с лица към земята и благодарили на Господ от все сърце.
Цар Давид II отишъл при табернакула, поздравил, почел го и тогава казал: „ О, Боже на Израел, ти си недосегаем, защото следваш своите желания, а не тези на хората. Ти правиш така че мъдреца да забрави мъдростта си и не зачиташ съвета на съветниците. На тези които искрено те обичат даваш радост и блаженство, а на тези които те мразят пращаш срам... Кой би го укорил, щом Той ни води към небесата и трона си? ...“ Радостта обзела всички етиопци, те засвирили на музикалните си инструменти и издавали радостни викове. Техните досегашни идоли, които почитали, били отречени, и народа започнал да почита Заян.
Пътуването продължило, а дарохранителницата се намирала в средата на кервана, обградена отвсякъде. Когато стигнали до Червено море, то ги посрещнало, вълните се издигали и разбивали високо една в друга и ревяли като лъвове, водата се покланяла пред Заян. Керванът се издигнал няколко метра във въздуха и без проблеми преминал развълнуваното море. Жителите на Етиопия отишли до брега, посрещнали кервана и се радвали на завърналите се в родината, на даровете и на Заян. Пътуващите построили лагера си в Белондос. Те се прибрали у дома с помощта на Всемогъщото небе и архангел Михаил. И Заян изпуснал един лъч, слънчев лъч, който изместил тъмнината, царуваща от вечни времена.
В Йерусалим Соломон разкрил на върховния жрец Zadok своя сън с разгневеното слънце, който му се присънил през любовната нощ с Македа. Zadok се изплашил и казал на царя, че трябва веднага да разкаже за това съновидение. Тъй като слънцето е символът на Заян, той веднага предположил какво се е случило: че първородните синове на Израел са отнесли своя свещен Заян, табернакула с божиите заповеди. Соломон искал да разбере дали Zadok е видял табернакула, когато е взел от храма покривалото - подарък за Давид II. Тъй като върху Заян имало три покривала, а върховния жрец подменил само най-горното, не могъл да даде отговор на този въпрос. Царят на Израел пратил Zadok да провери на място и когато в храма той намерил единствено копието на свещения табернакул, се строполил на земята.
Соломон събрал войниците си и им наредил да последват кервана, да върнат сина му и табернакула обратно в Йерусалим, и да убият всички тяхни спътници. Те били обрали божия храм в Израел и омърсили божия дом на земята. Войската се отправила да следва етиопците, а през това време народа на Израел се стекъл в храма за да оплаче загубата на Заян. Войниците проследили следите на кервана и след няколко дни стигнали до границата с Египет. Там узнали, че кервана я е пресякъл преди девет дни. Колите им се носели дори по-бързо от орлите в небето. Войската изпратила вест обратно на разгневения цар, който не искал да повярва на предадените му думи. Но където и да попитали войниците, хората им разказвали все същата история. Етиопците имали огромна преднина, те не вървели по земята, а се носели по въздуха с невиждана бързина, също като вятъра, в посока към родината си.
Когато Соломон чул тези истории, заплакал с горчиви сълзи. Той знаел, че връзката между Бог и избрания народ на Израел е прекъсната. Господ решил да отдалечи светлината си от народ който го уважавал, и да даде дарохранителницата на народ, който не я заслужава. Той заличил величието на Израел, и го пренесъл върху един невеличествен народ. Радостта на израелтяните отишла при техните врагове. От този ден до вечността те щяли да оплакват загубата. Израел съгрешил, не Го почитал достатъчно и не спазвал божите заповеди. Било сторено всичко онова, което Бог не желаел.
Духът на просвещението казал на вайкащия се цар, че не трябва да е тъжен, защото божите желания са изпълнени и табернакула не е в ръцете на чужд човек, а в притежание на първородния му син, който стои на трона като наследник на израелската жилка на Давид I. А този, който стои на божествения трон трябва да управлява живите и мъртвите до края. Всеки трябвало да коленичи пред него. Соломон трябвало да престане да тъжи и да се прибере в дома си.
Тогава царят се завърнал в Йерусалим и приел божите думи и желанието му Заян да остане в Етиопия. Заедно със старейшините от неговата страна отишли в храма и там решили да запазят в тайна от другите народи загубата на свещения дар, да не се разчуе, че Господ е отнел величието на избрания народ. Царят им казал, че не бива никой чужд народ да разбули тайните им. Той решил да използват изработеното копие по предназначението му, да го почитат и да му се молят, за да запазят вечния съюз. Старейшините се съгласили с плана и с царя сключили в храма договор, който е в сила и до ден днешен.
След като Заян бил отнет от Соломон, той живял още 11 години. Той забравил любовта си към бога и мъдростта си и се отдал на любовта си към екзотични жени. Една от тях била Makashara, фараонска дъщеря, която донесла със себе си бащините божествени идоли и се молила на тях. Царят знаел за това, но не се опитвал да я възпира. Той започнал да й задава въпроси относно египетските богове и сам започнал да им се покланя. Получило се така, че Соломон се отдръпнал от своя бог и все повече се обръщал към чуждите идоли. Любовта към тази жена прекършила първоначалната му вяра.
