Можете да не го признавате пред себе си, но има дни, в които се чувствате нещастни, без да го усетите. Това може да прерасне в дълга депресия. Има признаци, които показват, че не сте от най-щастливите хора.
Ако отделяте прекалено много време да гледате телевизия, това е един от признаците, че не сте щастливи. Особено ако гледате телевизия всяка нощ след изморителния работен ден.
Щастливите хора гледат с тридесет процента по-малко телевизия от тези, които не се чувстват щастливи и търсят утеха в чуждите нещастия, които са показани във филмите или в новините.
Вместо да лежите пред телевизора с часове, вижте се с приятели и излезте с най-близките си роднини на дълга разходка. Друг признак за нарастващото депресивно състояние са преломните моменти в отношенията с хората.
Това се дължи на факта, че нещастните хора по-трудно могат да анализират проблемите и да прогнозират въздействието им върху бъдещето на отношенията.
Щастливите хора прекарват много повече време в общуване с други хора. Колкото по-дълбоки са социалните връзки на човека, толкова повече е доволен той от живота си.
Социалните мрежи са изключително ценен помощник в това отношение. Друг признак за нещастието е неконтролируемият стрес. Околната среда и хората около нас играят важна роля в това да се чувстваме щастливи.
Чувството на безопасност и комфорт поражда удовлетворение. Прекалено напрегнатата обстановка спомага за развитието на тревога и неувереност. Стресът поражда напрежение, което пречи да се чувстваме щастливи.
Въпреки че не можем да изхвърлим изцяло стреса от живота ни, можем да се опитаме да направим това с позитивен начин на мислене и оптимизъм в големи дози.
Безсънните нощи са най-силният показател за нещастието на човека. Според специалистите всеки допълнителен час сън е равен на покачване на нивото на щастие.
Коментари
Студено е.
Студено, когато се събудиш сам,
без да усещаш някого до себе си физически,
без дори да го искаш сексуално,
просто да е до тебе.
Студено е
когато вратата между стаите, в които спите,
се затваря за да се чисти.
Студено е когато с месеци наред
не си казвате дори „Добро утро”,
когато това „Добро утро” като че ли
е най-страшното нещо,
което могат да си кажат двама души,
които все пак живеят заедно,
макар, че спят в отделни стаи.
Страшно е,
Когато заради вестника, метлата, телевизо-ра
и заради шибания филм по „Диема”
тебе те няма, просто те няма …..
Страшно е,
когато търсиш тази топлина навън
и споделяш своята с друг човек,
защото в дома ти просто я няма….
Страшно е,
когато това ти излиза през носа,
защото и ти си човек,
независимо от годините,
и ти имаш нужда да даваш и да получаваш,
а не става.
И какво: влизаш в чата
за да намериш някой,
с който да споделиш това,
което ти липсва…..
И после отново е страшно,
защото този разговор свършва …
И после пак отново шибания филм по „Ди-ема”,
бръскащата метла, търсенето на трохичките
и прашинките …
Студено и страшно…
Минава деня.
Естествено, през него нищо не се е случи-ло…
Идва вечер.
Вечеря заедно ли бе !
Каква вечеря !
Отново всеки е сам –
единият – с новия филм по шибаната „Ди-ема”,
другият – на чата…
И пак самота , самота …..
Посреднощ отдавна е минало.
Спираш чата, изключваш компютъра..
Отиваш поне за малко да се отдръпнеш
от тази самота,
Поне за остатъка от нощта…
Другият спи в своята стая,
телевизорът си пее своята диемска песен…
Иде ти да изтриеш всички програми,
ама всички …