Два процента от населението в света страдат от една или друга форма на пълна липса на памет относно лица на хора. Американката Джо Ливингстън не разпознава собствената си дъщеря, докато тя не я заговори.
За съжаление няма лек срещу това отклонение, което е известно като прозопагнозия. Джо например може да различава дъщеря си и сина си само в пределите на дома им, защото наоколо няма други хора.
Излязат ли обаче навън, става страшно. Прозопагнозията е твърде слабо изучена в този момент. Тя има много вариации. Някои хора просто имат лоша памет за лица, но все пак при напъване разпознават хора, с които наскоро са се срещнали.
Най-острата форма на прозопагнозия е да не можеш да различиш себе си на снимка. Страдащите от прозопагнозия, които в детството си обаче са били с добра памет по отношение на разпознаване на лица, са стижгнали до това положение заради увреждане на мозъка.
То може да възникне от травма на главата, инсулт или дегенеративно заболяване. Такива хора все пак могат да разпознават донякъде лицата на другите.
Но тези, които са имали нещастието да развият прозопагнозията още от деца, никога не изработват механизъм за разпознаване на лицата. Страдащите от прозопагнозия са много нещастни.
Те се чувстват зле, тъй като дори на работното си място имат проблем да не могат да разпознаят кой кой е от колегите им и се ориентират предимно по гласовете им.
Някои жени не могат да разпознаят собствения си съпруг, ако той например си пусне брада или мустаци. Тогава мозъкът им го възприема като напълно непознат.
Съществува и противоположност на прозопагнозията – изкуството да запомняш лица, които си мернал за секунди, и да ги помниш години наред. Причините за прозопагнозията са напълно неясни за учените.
В човешкия мозък има област , която отговаря за разпознаването на лица, и се предполага, че при хората, страдащи от прозопагнозия, тази област е много по-малка.
Много често се случва децата с прозопагнозия да бъдат погрешно диагностицирани като аутисти. Хората, страдащи от липсата на разпознаване на лица, са свити в себе си и се държат странно.
Особено ако са деца и не могат да обяснят ужаса, който преживяват всеки път, когато срещат непозната в стаята, а това всъщност е собствената им майка.
Коментари