„Храмът на Артемида Ефеска е един изключителен и неповторим земен дом на боговете. Който веднъж го зърне, ще се убеди, че тук земята и небето са сменили местата си и че светът на безсмъртните и боговете се е преместил от небето на земята”.
По този начин древният писател Филон описва постройката, която всички хора от древността провъзгласяват единодушно за най-възхитителната в света.
Доскоро турският град Ефес, където преди векове се е издигал величествения храм, представляваше запустяла купчина развалини. Днес градът е топ туристическа дестинация, но от Артемидения храм е останала една единствена колона. През вековете колкото дъното на пристанището ставало по-плитко, толкова значението на Ефес спадало и полуразрушените му къщи опустявали.
Храмът на Артемида – третото чудо на света, не бил построен на ефеския акропол, както например Партенонът на атинския, а в сенчеста долина на около седем километра на изток от града. Постройката се считала за върха на строителното изкуство и художествената украса.
„Ловджийката със златно вретено”, „богинята с доблестен характер”, „девойката, достойна за уважение”…така безсмъртният Омир нарича Артемида – прекрасната и вечно млада богиня, чиято земна обител бил ефеският храм.
Според древните легенди Артмемида се родила на остров Делос (от Цикладските острови), а според друга в Ортигийската горичка край Ефес. Заедно с нея се родил и нейният брат-близнак Аполон.
Още от началото на Артмеида се преписвало страстното влечение към лова. Затова я изобразявали като богиня с лък и стрели, хванала лебед. Латинското й име е Диана. А тъй като ловът и оръжието са в тясна връзка с войната, хората започнали да я почитат и като богиня на войната. За гърците Артемида била идеал на женската красота.
От първия век на нашето летоброене историята на Артемидения храм и Ефес се преплита и с историята на християнството. Тук казват, развивал дейност свети Павел. Твърди се чук именно живял и работил Йоан и тук умира почти 120 годишен. Според нашата църковна традиция в Ефес е живяла и умряла Дева Мария и тук именно била погребана през 48 г.
Култът към Артемида като главна ефеска богиня траял стотици години. Артемида се променяла и нагаждала според обстоятелствата – чудесен пример за това как човекът си създава богове по свое подобие в зависимост от собствения си светоглед. Артемида. Само в едно си оставала все същата – за гърците тя била „Богинята-дева”.
Но дали християнството е можело да избере по-подходящо място от Ефес, за да провъзгласи официално култа към Дева Мария, щом като култът към „Богинята-дева” там бил известен още от митични времена? Дали само случайно, докато се разрушавал храма на Артемида, до него израствал храмът на Девата-Богородица?
Как е изглеждал храма на Артемида в най-древни времена, не се знае. Известно е само, че през около VIII век пр.н.е. близо до мястото, сега са останали неговите развалини, е имало малко светилище с дървената статуя на богинята. Твърди се, че храмът е завършен в края на V век пр.н.е., когато той наистина се превърнал в чудо на света.
Древните автори са единодушни, че храмът се е градил цели 120 години. А в сърцето му в малко помещение бил поставен олтар със статуята на богинята, направена от кедрово дърво.
Сто и десет метра дълго и петдесет и пет метра широко било жилището на богинята, опасано от всички страни с два реда колони. Храмът бил изграден от общо 125 величествени колони. Днес от тях е останала само една.
Както по скулптурната украса, така и по архитектурата си храмът настина бил върхът на изкуството. Храмът претърпява опустошителен пожар през 356 г. пр. н. е. Само за една нощ той се превърнал в пепелище. Признателните гърци издигнали наново божествения храм, още по-изящен от преди.
И така повече от петстотин години храмът сияел в цялата си красота и великолепие. С идването на готите обаче храмът бил опустошен отново.
Декретът на Теодосий против езическите храмове от 383 г. произнесъл смъртната присъда над древния прочут храм на Артемида Ефеска, а изпълнител на присъдата станало земетресението, което превърнало великолепната обител в развалини, пише изследователят Войтех Замаровки.
Коментари