Хората винаги са обвинявали звездите и боговете за разрухата на империите и за нашествието на епидемиите. Какво се е случило всъщност, става ясно при анализ на годишните кръгове на дървесните стволове.
Оказва се, че вина както за разцвета, така и за упадъка на цивилизациите има най-вече климатът. Ако става въпрос за Римската империя, може да се разбере, че мекият климат е послужил за развитието на страната, а сушата и студовете за довели до обратния резултат.
Като се добави и нашествието на варварите, причината за гибелта на империята става напълно ясна. През последните 2500 години са се натрупали свидетелства за това, че климатът е влияел на хода на историята.
Като се използва дендрохронологията – анализ за определяне на възрастта на древни стурктури и градове с помощта на анализ на годишните кръгове на дърветата, може да се разбере много.
Оказва се, че по времето на разцвета на империите климатът в Европа е бил мек и влажен, тоест идеален за развитието на селско стопанство.
Такъв е бил той от 300-та година преди новата ера до 200-та година от раждането на Христа. Точно тогава Римската империя достига апогея си.
В подобни условия Европа се е развивала в периода од 1000 до 1200-та година. През трети век обаче сушата съвпада с нападението на варварите.
В началото на четиринадесети век силният студ и влажното лято вървели ръка за ръка с глада и чумата, от които загинали над половината жители на Европа.
При добри климатични условия хората отсичали повече дървета, за да ги използват като строителен материал и за огрев, отколкото когато климатът бил лош. Това се дължи на факта, че просто при добри климатични условия е имало повече хора.
Коментари