Независимо от пола, националната принадлежност и други фактори като средно щастливата прегръдка трае точно три секунди. Това не е случайност, тъй като много други човешки дейности се вместват в тази времева рамка.
Това е в съответствие с една много стара хипотеза, според която възприятието ни на света се разделя на промеждутъци, всеки от които трае по три секунди.
Тя е развита още през 1911 година, когато станало ясно, че всичко – от бебешкото гукане до построяването на музикални произведения, се разбива на блокове с еднаква продължителност.
На това правило се подчиняват и някои базови физиологични процеси – например отпуснатото дишане или актовете на активност на нервната система.
Същата тази вълшебна тройка съществува при други бозайници и дори при птиците. Животните разбиват всяко свое действие – от обичайни движения до предъвкване на храна – на трисекундни парчета.
Когато човек е щастлив, той прегръща близък до сърцето му човек. Това често става след някое радостно събитие, например победа или друг вид успех.
Прегръдката трае точно три секунди. Това е естествената тактова честота на работа на нервната система на човека, която определя възприятията на настоящия момент.
Усещането „тук и сега” също трае точно три секунди. Трисекундният ритъм е заложен от биологичното и социално развитие на организма на човека.
Ако например този ритъм се състоеше от промеждутъци, които траят по десет милисекунди всеки, летящите куршуми нямаше изобщо да ни стряскат.
А ако живеехме с промеждутъци от една минута, в света биха се случвали прекалено много неща, които нямаше да забелязваме и нямаше да реагираме.
Дори на фона на трисекундния ритъм, който е базов за работата на съзнанието, организмът ни проявява други ритмични активности, като някои рефлекси, които работят за части от секундата.
