Всичко, което си помислите за новия си познат в първите 30 секунди от разговора, е вярно, твърдят британски психолози. Въпреки че времето изглежда наистина малко, интуицията ни работи на пълни обороти. Без да искаме, фиксираме позата, погледа, дрехите, прическата, израза на лицето и разгадаваме значението им.
От значение е и начинът, по който човек говори. Ако той употребява умалителни съществителни, като например “парички”, “коланче” и т.н., това е начин да подчертае, че е слабо същество и има нужда от подкрепа. Обикновено се използва от жени.
Позата също е издайник – тялото издава това, за което мислим. Много често мъжете седят с широко разкрачени крака. Това се възприема на подсъзнателно ниво като сексуална агресия. А самият мъж дори не подозира за това.
Ако една жена седи на стол, разкрачила крака и разкриваща всичко под късата си пола, мъжът не може да мисли за нищо друго освен за това, което е срещу него. Тя дразни мъжкаря в мъжа, понякога без да го разбира. И когато той си позволи волност, тя дори се възмущава, без да разбере от какво е породена.
Когато човек реши да отпусне тялото си, за да изглежда спокоен, прави грешка, ако му предстои важен разговор. Защото той не усеща, че освен че се е отпуснало тялото му, са се отпуснали и мускулите на лицето, както и на говорния апарат. От което речта му става доста неразбираема.
Много реакции в комуникацията между хората се базират на древни инстинкти. Когато се отваря врата и всички са с гръб към нея, всички заедно се обръщат да видят кой влиза. Това е древният инстинкт за самосъхранение. Възпитаните хора не се обръщат, а с периферното си зрение отбелязват кой е влязъл.
Ако знаете достатъчно за човешките реакции, ще знаете как да ги провокирате. Всичко, което се движи, привлича вниманието. Представете си кабинет, в който тече съвещание.
Залюлейте крака си или движете ръка с химикалката във въздуха, и ще забележите как всички ще гледат вас, а не този, който говори в момента.
