Изследователи са установили, че човешкия мозък реагира много по-бързо на информация, свързана с наши близки и приятели, отколкото на съобщения, свързани с непознати.
Учените стигнали до този извод, като изучили области на мозъка, които участват в обработката на социалната информация. Резултатите показват, че при хората социалните съюзи надвишават общите интереси.
В работата, ръководена от доктор Ранди Бакнър от Харвардския университет, учените изследвали активността на медиалната префронталната зона на кората на полукълбата на мозъка.
Предишни изследвания са установили, че тази зона по някакъв начин е свързана със социалните взаимодействия между хората. Учените предположили, че тази област на мозъка може да реагира на информация, отнасяща се за някого, когото познаваме, или с когото имаме общи интереси.
Доброволците, участвали в експеримента, разказали всичко за вкусовете и навиците на роднините и приятелите си. След това на всеки били задавани въпроси въз основата на тези данни. Една част от въпросите се отнасяла до непознати за доброволците хора, които обаче имали същите възгледи като тях.
По време на тестовете била направена енцефалограма, която регистрирала активността на изучаваната зона на мозъка. Резултатите от изследването показали, че максимална активност в тази област имало тогава, когато доброволецът слушал нещо за роднините и приятелите си, а минимална активност имало, когато ставало дума за непознати.
При разговори за хора, които били бегли познати на доброволците, тази област също се активирала, а при споменаването на непознати, които имали същите възгледи като доброволците, мозъчната зона оставала пасивна.
Според авторите на проучването за хората по-голямо значение има роднинството и дори неотдавна установеното запознанство, отколкото общите възгледи върху живота, споделени с непознати.
Според учените най-близък до нашия социален живот имат шимпанзетата, павианите и някои видове макаци. Всеки от тях се бори за място в йерархията си.
Шимпанзетата и павианите често приемат в групата си чужденци, стига поведението им да не противоречи на установеното в групата. За тях свой е този, който се държи по същия начин като тях.
При хората всичко това е обратно. Роднината или познатият винаги се разпознава от мозъка като свой, независимо от поведението му, което може коренно да се различава от това на конкретния човек.
И обратно, човек, който не е познат, се възприема като чужд от мозъка, независимо дали се държи по същия начин, както и останалите членове в групата.
Подобна социална психология е характерна за маймуните, които живеят на неголеми семейни групи, например горилите, орангутаните и гибоните. Тези маймуни са недоверчиви към чужденците, все едно те са абсолютно различни от тях същества, затова пък проявяват огромно търпение към всяко нещо, което правят роднините им.
Не е ясно дали тази психологическа зависимост е наследена от прадедите ни или се е получила в по-късно историческо време. Медиалната префронтална зона на мозъчната кора е много древна структура, която изпълнява същите функции и при хората, и при човекоподобните маймуни.
Според учените най-вероятно навремето предците на човека са живеели на малки семейни групи, когато все още са живеели в горите и са водили дървесен начин на живот.
Когато предците на човека са излезли в саваната, те трябвало да се обединят на по-големи групи, за да си намират по-лесно храна. Но психологията на човека не се променила – той все още преценявал роднините си като свои-чужди така, както го е правил представителят на семейния клан примати, обитаващи гората.
Затова онези, които смятат, че в съвременния свят семейните отношения вече губят значението си, могат да бъдат спокойни. Въпреки всички постижения на техниката, науката и културата, съвременният човек вътрешно продължава да смята роднините и приятелите си за много по-ценни от професионалното си занимание и от кариерата.
Коментари