Ако сте отявлен родолюбец, бихме се усъмнили, че не знаете кой е Неофит Рилски, наричан от своите ученици „първий просветител болгарский“ и „наш Нестор“.
Нека все пак ви запознаем с някои детайли от живота на този човек, олицетворение на цял един етап от развитието на българската култура. Човек, изиграл огромна роля в движението за народната просвета, култура, книжнина и съзряване на националното съзнание на българите в пределите на Османската империя. Човек, когото Константин Иречек, автор на първия академичен труд по история на България и министър на народното просвещение, определя като „патриарх на българските писатели и педагози“.
Редно е да започнем статията си с това къде е роден Неофит Рилски, чието истинско име е Никола Поппетров Бенин.
Истината е, че има спорове по този въпрос. Според някои историци той е роден през 1793 г. в Банско, където по настояще има къща-музей Неофит Рилски, а според други той е роден през 1790 г. в село Баня, Разложко, където се предполага, че е живял до 1801 г.
Неофит Рилски произхожда от знатно семейство. Негов баща е поп Петър Бенин, който е първият учител в Банско, майка му е от заможен Разложки род, а дядо му е игумен на Рилския манастир.
Още в младежките си години Никола Бенин се отличава от останалите със своя интерес към науката, родолюбие, себеотрицание и нравственост. Получил първите училищни познания от баща си, той открива закрилата и подкрепата на известния живописец Димитър Зограф и напуска родния си дом, без съгласието на семейството си, за да учи иконопис. Отново без съгласието на баща си, през 1811 е покалугерен и оттогава носи името Неофит Рилски.
В Рилския манастир той изучава черковнославянската граматика, учи в гръцките училища в Мелник и Велес, а по-късно се завръща като преподавател и проповедник в светата обител.
След опожаряването на манастира през 1833 г. Неофит отива в Казанлък, после в Букурещ и се завръща в Габрово, за да бъде първият учител на новопостроеното Габровско училище, което всъщност е и първото светско училище в България.
През следващите години Неофит обучава българското население в светски дух, работейки като преподавател. Оставя своите следи в редица градове като Копривщица, Стара Загора, както и в Богословското училище на о-в Халки (Гърция, недалеч от о-в Родос).
Неофит Рилски е автор на „Българска граматика“ от 1835 г., която се явява първата българска граматика; съставя „Взаимоучителни таблици“; участва в съставянето на славяно-българския речник, който е отпечатан в Константинопол под името „Христоматия на славянския език“; въвежда взаимоучителния метод и неговото мнение е ценено от всички книжовници и учители.
Благодарение на Неофит Рилски отпада старата килийна система, а в края на живота си успява да състави и речник на българския език. През 1875 е издаден „Словар на българския език, изтълкуван от църковно-славянски и гръцки език“, а „Описание болгарскаго священнаго монастира Рилскаго“ излиза 4 години по-късно.
Олицетворение на всичко духовно и книжовно, Неофит Рилски умира на 4 януари 1881 година в Рилския манастир.
Днес в България има много улици и училища, кръстени на Неофит Рилски. Неговото име носи село, намиращо се в община Ветрино, Варненско, както и Югозападния Университет в Благоевград, който е сред водещите български класически университети.
Поклон пред паметта на този виден българин, който ще е помнен поколения наред!
Коментари