Кой е Нилс Бор
Нилс Бор е датски физик, роден в Копенхаген през 1885 година в богато и известно семейство. Родителите му дават на всичките си деца най-доброто образование за времето и правят за тях много жестове. Макар че бащата на прочутия учен е атеист, а майка му е еврейка, Бор е кръстен в протестантската църква, което им дава избор как са се отнасят с религията в живота си в зрелите си години. Бор и неговата избраница се отказват от членството си в църквата на Дания е се женят на напълно светска церемония.
Доброто образование дава възможност на Нилс Бор от малък да се запознае с известни датски философи, които са приятели на семейството и общуването му с тях му позволява по-късно да осмисли как дадени явления се осъществяват въпреки логическата и теоретична невъзможност. На тези му изследвания се дължи най-големия му принос в квантовата механика - принципът на допълнителността.
Нилс Бор преживява двете световни войни, избягва ареста в окупирана Дания от нацистите. Спасен е от англичаните и участва в проекта Манхатън. След войната е един от основателите на ЦЕРН.
Ученият умира през 1962 година от инфаркт. Носител е на Нобелова награда за физика, основател на института на теоретична физика в Копенхаген, заедно с Джон Уилър развива теорията за деленето на ядрото.
Постижения на Нилс Бор
В училище се изучава една проста схема - на елипсовидни орбити, по които електроните се движат около атомното ядро. Когато обаче Нилс Бор я представя за първи път, тя не е толкова проста, а е връх в изучаването на атомния строеж.
Теорията на Бор за движението на електроните около ядрото е базирана на две уравнения. Класическото е за движението на електроните около неподвижна орбита. Квантовото е за прехода от една орбита в друга. Теорията на бор обяснява всички дискретни моменти на енергетичните състояния при водородоподобните атоми.
Друг огромен успех на неговите изследвания е слагането на граница на Менделеевата таблица, като дава точна представа колко са възможните химически елементи. Той пръв определя, че може да бъдат 137. Ако има 138-ми, то неговите електрони трябва да обикалят около ядрото му със скорост по-голяма от тази на светлината.
Най-големият му принос е принципът на допълнителността, който той формулира през 1927 година. Той гласи, че за пълното описание на квантово- механичните явления трябва да се възприемат 2 напълно изключващи се набора от класически понятия и само съвкупността от тях може да даде пълната информация за тези явления.
Такива понятия са пространство-време, фотони, които се държат ту като частици, ту като вълни. Най-известната сентенция, съдържаща ядрото на неговите открития е, че противоречията се допълват взаимно.
Вижте още и за великия ум на Тесла, както и кои са най-големите откриватели на нашето време.
Коментари