Днес част от творбите на великия руски художник Хаим Сутин са продадени за десетки милиони долари, но когато той рисува Труп на бик, Малкият сладкар и Невеста е бил толкова беден, че не можел да си позволи храна и дрехи.
Известен е като художникът, който рисувал гол, понеже не е искал да изцапа малкото си дрехи. Редовно си е лягал гладен и умира в резултат на усложнения след язва.
Творбите му са сравнявани с тези на Ван Гог, Мунк и Пикасо, но приживе той не се е причислявал към нито едно от движенията в изобразителното изкуство. Въпреки това специалистите по история на изкуството смятат, че е авангардист.
В един от спомените си негов съвременник го описва така: Беше обсебен от рисуването. Всичките си картини рисуваше гол. Рисуваше храната, преди да я изяде. Не я докосваше, преди да я нарисува, дори и да е много гладен. Изглеждаше неугледно, а около него винаги цареше безпорядък.
Рисувал е гол не защото е бил ексхибиционист, а защото, за да си купува бои и четки, е продал голяма част от дрехите си. Не е искал да изцапа малкото панталони и ризи, които притежава, и затова се събличал, преди да рисува. В обществото обаче художникът бил доста свит и срамежлив.
Сутин е сред групата руски художници, които напускат Русия след Октомврийската революция и се преместват в Париж. Надявал се, че във френската столица ще му провърви и ще стане известен с платната си.
Реалността обаче се оказва друга. В Париж живее е огромна мизерия, а творческият му процес е белязан с много лишения.
В началото рисува проститутките от парижките бордеи, след което започва да рисува и трупове на животни, понеже жилището му се намирало точно срещу кланица. Голяма част от тези картини или са подарени, или са продадени за жълти стотинки.
В Париж се запознава с друг гений в изкуството – италианският художник Амадео Модилиани. Тъй като Модилиани бил много по-общителен от него, го запознава с бохемите по това време и дори го научава на елементарни маниери.
Така Сутин става една от ярките фигури на известната по-късно Парижка художествена школа. Макар че това не се отразява положително на финансите му, по този начин се запознава с известни художници като Пикасо и Жан Кокто.
Звездният момент за Сутин идва през 1923 година, когато американският меценат и колекционер Алберт Барнс пристига в Париж и купува 60 от неговите творби срещу 2000 франка. По-късно представя тези платна на изложба и прави Сутин известен в Америка.
Богатството и славата обаче не променят нито характера, нито ежедневието на художника. Той продължава да живее в старата си квартира и да рисува в същия стил.
За платната му изкуствоведите казват: Болезнено е да ги гледаш, защото от тъга и безнадежност.
В крайна сметка системният глад си казва думата и през 1943 година Сутин е опериран от язва. Пораженията върху стомаха му обаче били толкова големи, че не дори навременната операция не успяла да го спаси.
Умира малко преди Париж да бъде окупиран от нацистите, а на погребението му присъстват всички художници, които тогава живеели във френската столица.
Коментари