Всеки от нас понякога забелязва у себе си повтарящи се модели на поведение, които, вместо да ни водят напред, сякаш ни връщат в изходна точка.
Тези повтарящи се действия и мисли често са несъзнателни и базирани на стари вярвания, навици и преживявания, които влияят върху нашия избор и решения.
За да постигнем личностно израстване и да осъществим целите си, трябва да осъзнаем и преодолеем тези модели, които действат като "вериги" на миналото и ни задържат в едни и същи ситуации, в които не се чувстваме удовлетворени или успешни.
Кои повтарящи се модели на поведение ни дърпат назад?
Самосаботажът и страхът от успех
Един от най-често срещаните модели на поведение, който ни пречи да напреднем, е самосаботажът. Парадоксално, но често точно когато се приближаваме до целта си, се появява неосъзнатият страх от успеха. Много хора се страхуват от промените, които идват с успеха, и подсъзнателно саботират себе си. Това може да се прояви под формата на отлагане, съмнения в себе си или дори приемане на нови задължения, които ни разсейват от постигането на истинските ни цели. Самосаботажът ни кара да се въртим в кръг, затруднявайки всяка стъпка напред и изисква осъзнаване на собствените ни страхове и работа за преодоляването им.
Перфекционизмът и парализата от анализи
Перфекционизмът е друг модел на поведение, който може да изглежда като стремеж към качество и успех, но всъщност често действа в обратната посока. Перфекционистите се стремят да изпълнят всяка задача до съвършенство и в резултат често изпадат в "парализа от анализи" – състояние, при което постоянно претеглят и анализират всяка подробност, без реално да предприемат действия. В тази ситуация колебанията и стремежът към идеалната реализация могат да отнемат твърде много време и енергия, като така неусетно ни задържат на едно място.
Отлагането и навикът да чакаме подходящия момент
Отлагането е друг често срещан модел, който ни пречи да постигнем целите си. Това е навикът да чакаме "подходящия момент" или "идеалните условия", които обикновено не настъпват. Тази склонност води до загуба на ценно време и възможности и често е резултат от страх или неувереност в собствените ни способности. Постоянното отлагане създава навик, който пречи на продуктивността и ни кара да се чувстваме непрекъснато недоволни от себе си. Преодоляването на отлагането изисква промяна в нагласата и осъзнаване на ползата от малките стъпки, които могат да доведат до големи постижения.
Страхът от провал и нежеланието да поемаме рискове
Страхът от провал е един от най-силните фактори, които ни дърпат назад. Много хора се въздържат от поемане на рискове, защото се опасяват от провала и свързаните с него чувства на неудовлетворение и разочарование. В резултат на това се отказваме от възможности и идеи, които могат да бъдат изключително полезни за личното и професионално ни развитие. Чрез поемане на малки, контролирани рискове и промяна на нагласата спрямо неуспехите, ние можем да започнем да изграждаме увереност в себе си и да се освободим от страха, който ни пречи.
Коментари