Ако погледнем тълковният речник, той ни обяснява, че думата континуум означава по определение постоянно непространствено цяло или последователност от различни неща, между които няма различие.
Съществуват също така понятия като времево-пространствен континуум и диалектен континуум. Това понятие има свое изражение и в други науки, което налага по-обстойното му разглеждане.
Контимуум - същност и различия в отделни науки и системи
Най-правилно е да се разглежда континуумът като серия от последователни събития, които текат непрекъснато и така създават постоянна непрекъсваща връзка между началото и края. Съвсем обяснимо терминът идва от латинската дума непрекъснат.
В най-общ смисъл терминът се разбира като последователност, в която няма паузи и това прави всяка следваща стъпка напълно идентична на предходната. Има само една особеност на това състояние - след настъпване на край на един дълъг процес на континуума, началото на следващия е различно от края на предходния.
В света на математиката този термин служи, за да обозначи множеството от всички реални числа.
В сферата на технологиите има термин, познат като режим на континуум, който представлява функционалност в компютрите, таблетите и мобилните телефони, в които една операционна система е пригодна за използване в различни устройства, като се адаптира към използването устройство.
Най-разпространеното и познато проявление на континуума е в такива основополагащи физични величини като пространството и времето. Тук терминът е пространствено-времеви континуум. Той е основно понятие за живота на Вселената и човека.
Пространствено-времевият континуум и каква е ролята му за живота
Физиката ни дава информация, че времето е огъваща се величина. То може да се поглъща, пречупва, обръща, спира, трансформира, измества, подобно на светлинния лъч. Следователно времевият пространствен континуум е многоизмерна пространствена единица във всемира, при която от взаимодействието на различни физични и биологични форми се поражда живот и движение в материята в разнообразни времеви портали.
Това е един микросвят, в който има противоположности като плюс и минус, пораждащи завихряния в нищото, в точката, характеризираща се с привиден покой, създаваща впечатление, че няма време, няма пространство. От това вътрешно завихряне се заражда енергия, създаваща движение в точката, наречена пулсация. По своята същност пулсацията е време, заемащо пространство. Много такива точки, създаващи илюзия за покой, разположени в различни конфигурации, се оформя времевият пространствен континуум.
Времевият пространствен континуум съществува и в човешкия живот. За някои хора времето тече бавно и сякаш нищо не се случва. За други - времето тече ту бавно, ту бързо. Тази илюзия се дължи на пречупванията на времевия пространствен континуум.
С една дума той е разтеглив и с него може да се моделира всичко. Способността да се моделират житейските процеси дава възможност на човека да черпи знания от Вселената и да дава своя дял в еволюцията, участвайки активно в живота с творческия си потенциал.
