Тамянът е ароматна дървесна смола, получена от дървета от рода Босвелия (Boswellia) от Бурсерови (Burseraceae), растящи на Арабския полуостров (в Йемен и Оман) и в Източна Африка (в Сомалия). От древни времена платото Дофар в Оман е световен център за събиране на тамян, но сега основното количество тамян се добива в Сомалия.
Той е един от най-старите благовония, използван в богослуженията и в парфюмерията. Тамянът е неразделна част от 11-те благовония, изгаряни в храма. В Евангелието се споменава като един от даровете, донесени от влъхвите на Исус Христос, заедно със златото и смирната (Мат. 2:11).
Добиване и видове тамян
През февруари или март на дърветата от рода Босвелия се правят разрези, от които смолата изтича непрекъснато доста дълго време, покривайки целия ствол на дървото, докато накрая раната се покрие със засъхнал сок. След това изсушената смола се събира от дървото и от земята и се разделя на две разновидности:
- Селектираният тамян (лат. Olibanum electum) представлява кръгли или продълговати парчета, като капки, светложълти или розови, с восъчен блясък. Отгоре обикновено са покрити с прах от триене една в друга, имат приятен балсамов мирис и балсамов горчив, лютив вкус. При раздробяване се превръща в бял прах;
- Обикновеният тамян (лат. Olibanum in sortis) е по-малко чист, на по-големи и по-тъмни парчета.
Свойства на тамян
Тамянът е частично разтворим във вода и органични разтворители. При разтриване с вода образува емулсия. При нагряване омеква без да се топи и разпространява силна, приятна сладникава балсамова миризма. При допълнително нагряване се запалва и гори с много опушен пламък. Съставът на тамяна включва в непостоянни пропорции:
- гума около 30%;
- смоли 56 % - смес от свободна босвелиева киселина C 32 H 52 O 4 и свързана с олибанорезен (C 15 H 22 O) n;
- етерични масла от тамян около 8 % - смес от няколко терпени, дитерпени и сесквитерпени, кипящи при 160-170 ° C;
- горчиви вещества;
- минерали и други.
Приложение и действие на тамян
Най-вече тамянът се използва за кадене в църковните обреди. Използва се и в парфюмерията и ароматерапията (основно под формата на етерично масло). Преди това тамянът е бил използван в хомеопатията, медицината, при производството на някои пластири пасти за зъби, еликсири, димящи свещи и др.
В момента тамянът не се използва за медицински цели, въпреки че се правят някои изследвания в тази област. Тамянът е част от някои рецепти за мехлеми за различни видове нагнояване, използвани в народната медицина при мастит, циреи и дори някои тумори. Установено е, че димът от тамян съдържа инцензол ацетат, който има антидепресивен ефект.
