В подножието на Стара планина се гуши манастирът Рождество Богородично, който е известен и с името Седемте престола.
Местоположение на манастира Седемте престола
Този известен в туристическите среди манастир се намира до село Осеновлаг. До него се стига след изкачване нависоко и навътре в Стара планина. Намира се при един от завоите на река Габровница.
Заради местоположението и значението си този манастир е паметник на културата от национално значение. Включен е в стоте Национални туристически обекта и поради това разполага с леглова база и възможност за пренощуване при посещението му.
История на манастира Седемте престола
Манастирът Седемте престола има древна история. Основан е в далечния 11-ти век от брата на Петър Делян - княз Георги, който се замонашва под името Гаврил. След смъртта му е погребан в манастира, до входа на портата на църквата. Манастирската църква е основен акцент в тази обител. Тя е уникална не само за България, но и за Европа.
От двете страни на главния олтар на църквата има по 3 малки помещения с отделни входове, наречени олтари или престоли, с иконостаси. От тези общо 7 на брой престола идва и името на манастира.
Манастирът се предполага, че е построен на мястото на древно езическо капище, както често се случва с манастирите. То се е намирало в крепостта, наречена Калето, а останки от нея има и днес над манастира. Капището е превърнато в малка църква, която е първата постройка на бъдещия манастир.
Има и друго предание за възникването на манастира. Според него началото му е поставено от 7 братя боляри, още пред 9-ти век, като те направили църквата със 6 олтара, за да има по един за всеки от тях. Точно това архитектурно решение е непознато в Европа, защото позволява да се извършват едновременно по няколко служби.
Място на манастира в историята на България
Съществуването на този манастир пред вековете - по времето на османското владичество до 1737 година е свързано тясно с национално-освободителните борби, както и със запазването на вярата. Богослужение се е извършвало редовно на славянски език, затова по заповед на султан Махмуд пред 1737 година манастирът е разрушен и ограбен.
През Руско-турските войни от 1768-1774 султан Абдул Меджид издава ферман с разрешение православните християни да изповядват вярата си на свой език и да строят манастири. Тогава манастирът Седемте престола е възобновен в стария си вид, като са използвани старите манастирски основи.
По-късно манастирът отново е разрушен и издигнат през 1815 година, когато е построена и днешната манастирска църква.
Реликви в манастира Седемте престола
Ценна реликва е иконата Рождество на Пресвета Богородица - Осеновка. Донесена е от Света гора през 11-ти век и се смята за най-старата икона.
Друга реликва е иконата на свети Тома Неверни и изображение на свети Георги, които не е като общоприетите.
Останалите олтари са свързани с имената на светиите, на които са посветени.
Църковната живопис е на над един век и е изографисана от зографи от Самоковската школа.
Значение на манастира Седемте престола
Манастирът е създаден като религиозен център в Стара планина и бързо се превръща в такъв. През 1849 година игуменът йеромонах Христофор открива килийно училище за децата от околността.
Според легенди в сградата на манастира цар Иван Асен II е държал хазната си.
В манастира е отсядал и Васил Левски, както по-късно и Ботеви четници.
В този манастир завършва живота си писателят Змей Горянин.
