Сирни заговезни е празник, разпространен на цялата територия на страната ни, откриваме го под различни имена - Сирни Заговезни, Поклади, Прошка, Сиропусна Неделя.
Празникът е подвижен, празнува се в неделята, която е 7 седмици преди Великден и 1 седмица преди Месни Заговезни.
Сирни Заговезни е уникален празник в нашата страна, в който народът празнува всеобщото опрощение, което възстановява взаимното уважение и доверие между хората. Това е една от най-старите традиции, в които народът е показал дълбоката си мъдрост и всеопрощаваща доброта.
Прошката е велик символ - както християнски, така и човешки, на морала и благородството, характерен за народ, който цени дълбокия вътрешен мир толкова много, че да поиска и даде прошка за стореното зло.
В българската народна традиция този празник е граница между отиващата си зима и настъпващата пролет, в която земята се възражда.
Сирни Заговезни се празнува тържествено и включва различни обичаи. Сутринта се запалват огньове на най-високото място в селището или на центъра му. Вярва се, че докъдето стига светлината на огъня, дотам ще бъде плодородно. Запалват се слама или съчки и огънят се прескача за здраве най-вече от децата. Палят се и се въртят намазани с катран съдове, а младото поколение ритуално очиства нивите, за да има плодородие.
На този ден младите момци хвърлят в двора на избраната девойка запалени стрели от дряново дърво, с което показват своите чувства. От този ден нататък сватбите спират до Великден.
Най-важният ритуал на празника е прошката. Традицията изисква по-младото поколение да посети дома на по-възрастните си роднини и близки и да поиска прошка. Уважението се изразява с целуване на ръка на по-възрастните и молба за прошка, която се удовлетворява. Така всички казани лоши думи биват забравяни и доброто отношение между близките се възстановява.
Характерна традиция за седмицата след Сирни Заговезни са кукерските игри, които имат езически произход. Облечени в животински кожи, със страшни маски и колан с чанове, мъжете извършват редица обреди за плодородие и прогонване на злите сили. Кукерството е езическа традиция, един от малкото самобитни ритуали все още запазени у нас през вековете.
На трапезата на Сирни Заговезни има ястия, които трябва да присъстват задължително. Това са млечните храни - сиренето, киселото мляко, а също и яйцата, рибата, баницата и обредната пита. Задължително присъства и бяла халва.
След празничната трапеза на Сирни Заговезни, вечерта се извършва ритуалът хамкане. На дълъг конец се връзва халвата. Децата трябва да опитат да хванат с уста лакомството, без да го докосват с ръце. Вярването гласи, че който успее да се докосне с уста или да отхапе от халвата, цяла година ще бъде здрав и бодър.
След ритуала конецът, на който виси халвата, се запалва и по начина на изгаряне се гадае каква ще бъде годината. Ако конецът пламне веднага, а в дома има неженени девойки, значи скоро ще има сватба.
Ако конецът не иска да гори, а само тлее, годината ще бъде лоша, бързото горене вещае добра година.
След празника халвата, която е вързана на конеца и е останала, се прибира и служи за лек през годината.
Празникът е любим на децата, защото им е отредено важно място в ритуалите.
Вижте още как да си простим минали грешки?
