Богатството от зимни празници на народа ни е огромно и в тях е събрана много мъдрост, натрупана от добрите практики в житейския път на поколенията. Един от тези празници се нарича Сирни Заговезни. Известен е още като Поклади и Прошка. Празникът е съпроводен от много обичаи, любими на малки и големи, и е един от многото начини хората да се сближат и да демонстрират взаимното си уважение и сплотеност.
Сирни заговезни не е строго фиксирана дата в календара ни. Той варира, но се отбелязва винаги 7 седмици преди Великден. С него започва Великият пост, който трае 40 дни и приключва на Възкресение.
В миналото се е спазвало изискване до този ден да приключат сватбите, тъй като през постите не се извършва обредът венчаване.
Един от обичаите, които се изпълняват на този ден е хамкането. На някои места се нарича ламкане или люскане. Това е любимият обичай на децата във всяко семейство. По традиция той се изпълнява след вечеря.
Бабата в къщата завързва на гредите на тавана здрав червен конец, а на него е завързано парче бяла халва. Обичаят хамкане се изпълнява в някои места със сирене или варено яйце. Децата се застават около мястото, където е завързана халвата и държат ръцете си зад гърба. Бабата разклаща конеца и го пуска да се люлее, а децата се надпреварват да си отхапят от парчето, без да го докосват с ръка.
След като парчето с лакомство бъде изядено, конецът се пали и се нарича по ред за всеки член от домакинството. Според начина, по който гори конецът, се гадае дали човекът ще бъде здрав през цялата година.
Това гадаене може да включи домашните животни, реколтата и дали в дома ще има сватба през годината. След това конецът от хамкането се връзва на тавана, а в някои региони хората го заравят на нивата. Може да бъде поставен и пред иконата, да за носи здраве в къщата.
По обичай хамкането е последвано от прошка, която всеки член от семейството иска от останалите, за да се възстанови или заздрави мирът в домашното огнище. Приетата прошка означава, че хората са забравили лошото и ще продължат живота си с мъдри мисли и чисто сърце.
Вижте още силата на прошката.
Коментари