Несъвършените духове имат доминиране на материята над духа. Влечение към злото. Невежество, горделивост, егоизъм и всички лоши страсти, които са тяхно следствие. Те имат предчувствие за Бог но не го разбират. Не всички са лоши по същността си; у някои от тях има повече лекомислие, непоследователност и лукавство, отколкото истинска злоба. Те не правят нито добро, нито зло; но с това че не правят добро, те вече разкриват своята недостатъчност.
Други, напротив, се затварят в злото и са доволни, когато имат възможност да го сторят. Те могат да съчетават ум със злоба или лукавство; но каквото и да е интелектуалното им развитие, техните идеи са неизменни, а чувствата им - повече или по-малко нечисти. Техните знания за нещата от духовния свят са ограничени и малкото, което знаят, се смесва с идеи и предразсъдъци от телесния живот.
Затова те могат да ни съобщят за всичко само лъжливи или непълни понятия; но внимателният наблюдател често намира дори в техните несъвършени съобщения потвърждение за велики истини, казани от висши духове. Нравът им се разкрива в речта им. Всеки дух, който в съобщенията си изказва някаква лоша мисъл, може да бъде отнесен към трети ранг; по същия начин всяка внушавана ни лоша мисъл идва от дух от този ранг.
Те виждат щастието на добрите и това за тях е източник на непрекъснати мъчения, защото те изпитват всички страдания, които завист и ревност могат да предизвикат. Те помнят и възприемат страданията на телесния живот и това впечатление често е по-мъчително от самата действителност Истински страдат както от злините, причинени от тях самите, така и от онези, които са им причинени на тях; и тъй като страдат дълго, на тях им се струва, че страдат винаги, че страдат вечно; Те могат да бъдат разделени на 5 основни вида.
Петият шид са нечистите духове. Те имат склонност към зло и го правят главен обект на своите грижи. Като духове те дават коварни съвети, сеят раздор и недоверие, слагат си различни маски, за да лъжат по-лесно. Те завладяват слабите характери, които лесно се ръководят, и ги тласкат към гибел, удовлетворени от възможността да забавят развитието им, като ги заставят да паднат в изпитанията, на които са подложени.
При поява могат лесно да бъдат разпознати по езика: пошлостта и грубостта на изразите и при духовете, както и при хората, винаги е признак, ако не на умствена, то поне на нравствена непълноценност. Техните съобщения разкриват низостта на склонностите и интересите им и дори да искат да заблудят, говорейки разсъдливо и сериозно, никога не могат да играят дълго тази роля и в края на краищата винаги издават произхода си. Някои народи са направили от тях зловредни божества, други ги наричат демони, зли гении, духове на злото.
Хората, които те одушевяват, когато са въплътени в телесна обвивка, са склонни към всички пороци, породени от низки страсти: чувственост, жестокост, коварство, лицемерие, отвратително скъперничество. Те правят зло за удоволствието да го правят, най-често без повод и причина; и от омраза към доброто те почти винаги избират своите жертви измежду достойните хора. Те са бедствие за човечеството, към който и ранг на обществото да принадлежат, и блясъкът на цивилизацията не ги предпазва от подлост и низост.
Четвъртият вид са лекомислените духове. Те са невежи, хитри, непоследователни и присмехулни. Те се промъкват навсякъде, говорят за всичко, отговарят на всички въпроси, без да ги е грижа за истината. Те обожават да причиняват дребни неприятности и да носят малки радости, да вдигат шум, лукаво да заблуждават с мистификации и хитрини. Към този вид принадлежат духовете, които се наричат просторечно "дяволи", "вещици", "джуджета", "таласъми".
Те са зависими от висшите духове, които често ги използват, както ние използваме слугите. В своите съобщения за хората те понякога показват остроумие и веселие, но речта им почти винаги е лишена от дълбочина. Лесно улавят недостатъците и смешните страни и ги рисуват с резки сатирични шрихи. И ако заимствуват чужди имена, това е по-често поради лукавство, а не поради злоба.
Третият вид са псевдоучените духове. Техните знания са достатъчно обширни, но на тях им се струва, че знаят повече, отколкото е в действителност. От някои гледни точки те са постигнали някакви успехи, речта им е сериозна и може да ни заблуди относно техните възможности и просветеност; но най-често това не е нищо повече от отражение на земните предразсъдъци и системни идеи; това е само смес от няколко истини и най-нелепи заблуди, през които прозира самодоволство, надменност, завист и инат, от които те не са могли да се освободят.
Вторият вид са неутралнте духове. Те не са нито достатъчно добри, за да правят добро, нито достатъчно лоши, за да творят зло; склонни са както към едното, така и към другото, и не се издигат над средното ниво, присъщо на човечеството, нито по сърце, нито по ум. На тях са им скъпи нещата от този свят и те жадуват за неговите груби радости.
Първият вид са домашните духове или палавниците както още се наричат. Тези духове с личните си качества изобщо не представляват някакъв особен и отделен клас; те могат да принадлежат към всички видове от трети ранг. Често разкриват присъствието си чрез осезаеми и физически ефекти като тропане, аномално движение и преместване на твърди тела, трептения на въздуха и т.н. Повече от всички други изглеждат привързани към материята; те са главните носители на промените в земните стихии, независимо дали въздействуват върху въздух, вода, огън, твърди тела.
Коментари