При споменаването на думата егоист повечето хора си представят вечно сърдит и недоволен човек, демонстриращ грубо поведение към околните. Това не е вярно.
По-често егоистите правят впечатление на очарователни, интересни хора, те са разговорливи, социални, но по-интуитивните усещат, че нещо не е наред. И това се дължи на усета за егоизма, който прозира зад външната маска.
Какво представлява егоизмът като качество на личността?
Терминът егоизъм идва от латински. Ego се превежда като Аз и подсказва, че това е принцип на жизнена ориентация към себе си.
Става въпрос за морално качество, което се определя като поставяне на собствените интереси преди интересите на другите. Поради тази характеристика егоизмът е противоположност на алтруизма, който представлява безкористното служене на другите.
В съвременното общество за всеки е важно да постигне някакви резултати и да осъществи целите, които си е поставил. В борбата за място под слънцето оцеляват най-силните. Затова на ниво общество егоизмът се възприема като средство за постигане на лични користни цели.
Като правило обаче егоистичната личност е резултат от неправилно възпитание. Дефектите се появяват, когато близките са подкрепяли прояви на егоцентризъм и са поддържали високата самооценка на индивида в детска възраст и това е оформило ярката нагласа за поставяне на приоритет върху собствените интереси, потребност и преживявания.
На егоистите са присъщи самодоволството, стремежът към постигане на успехи, известност, възхищение, честолюбието, стремежът към самоизява и равнодушието и пренебрежението към околните. В нравствените категории на хората егоизмът е качество, което се осъжда и противопоставя на алтруизма.
Как може да бъде разпознат лесно егоистът?
Всъщност не винаги е лесно да бъде разпознат дори класическият егоист. Мрачното усещане, че човек е употребен от друг, е често първата стъпка към осъзнаване на същността на егоиста. Защото той добре се прикрива.
Не е лесно да се забележи слабата страна на егоиста. Той умее да държи нещата под контрол, изтъква постиженията си, не признава провалите, страховете и разочарованията си. Убеден е, че хубавите неща му се полагат, а специалното отношение на хората към него е техен дълг.
Никога не признава грешките си и не се извинява за тях. Не се занимава с неща, които не са от полза за него, и не взима чуждите проблеми навътре.
Истината е, че егоистите не се променят. Правилното поведение към тях е ограничаване на контактите.
