Аче е името, с което се назовава номадски южноамерикански народ, населяващ източните части на днешен Парагвай. Известни са още с името Гуаяки. Названието им се превежда като враждебно племе, те са известни и като хората с брадвите.
Аче живеят в гъсто залесен, хълмист район между реките Парагвай и Парана. В периода преди идването на испанците този малко познат народ води по-улегнал, селскостопански начин на живот в по-малко сурова среда, но както дейността на испанците, така и отношението на съседни племена, които не са никак мирно настроени, ги тласка към по-хълмисти части на региона.
Те се разделят на малки групи, които скитат в търсене на храна. Предполага се, че в края на ХХ век народът аче е наброявал по-малко от 1000 индивида.
Хрониките на йезуитите от ХVІІ век ги описват като номадски ловци-събирачи, живеещи на малки групи от по 20 човека и зависими изцяло от дивите горски ресурси за препитанието си. През ХХ век са отделени 4 различни етнолингвистични групи, които са били в контакт със заселниците и са умиротворени.
Генетичните изследвания показват, че това е сборна група от смесен биологичен произход. Те са културно и биологично различни от съседните племена, с които враждуват.
Различават се по бялата си кожа, светъл цвят на очите и косата и азиатските черти на лицето. Това са характеристиките, които ги идентифицират като група. Практиката и технологията на живота им са изключително прости. Номадството ги прави потайни и уклончиви за контакти.
Индианците аче говорят на тупийски диалект от тупи-гуаранското езиково семейство. Фактът, че са запазили изключително древния си начин на живот, непроменен от хилядолетия, се доказва от използваните от тях инструменти в ежедневието. Те ловуват с лъкове и стрели, използват копия, капани и ями. Ловят риба и с мрежи или направо я набучват с копията си.
В храната им, освен риба, присъстват месо от елени, корени и диви плодове, палмова сърцевина. Храната им е бедна и груба, съответстваща на начина им на живот и на навиците им.
Те прикрепят към устните си малки камъчета, което ги прави да изглеждат свирепи. Вярванията им са напълно в тон с представата за тях, те се покланяли само на гръмотевиците според архивите на изследователите.
През втората половина на миналия век аче са били изследвани по-добре, тъй като са насърчени да се установят в постоянни села и лагери. Тогава се разбира, че някои групи аче още са практикували канибализъм през втората половина на ХХ век.
Коментари