Възможността за пътуване във времето вълнува с необозримите хоризонти, които открива пред човечеството. Досега тази завладяваща идея се смяташе само за научна фантастика, тъй като учените скептично твърдяха, че няма как да се осъществи на практика, защото ще се наруши основен принцип - за причинно-следствените връзки.
Най-често даваният пример е за парадоксът как пътешественикът във времето може да се върне в миналото и да убие своя дядо, с което ще премахне причинно-следствената връзка със своето раждане.
Двама физици - студент и научен работник от университета в Куинсланд, се заемат да изследват възможността за пътуване във времето и с математически модел доказват, че пътуване без създаване на парадокс с нарушени причинно-следствени връзки е възможен.
Причината за пробива им е, че откриват грешката на учените досега. Досегашните разбирания почиват на убеждението, че известната Теория на относителността на Айнщайн, която се смята за основополагаща в науката, и принципите на класическата наука физика не могат да бъдат едновременно верни.
Не съществува и теория, която да комбинира основните им положения. А според студента Тобар, който се занимава с изследването, такава теория би имала значението на откритие с фундаментално значение, защото ще докаже, че е възможно математически пътуване във времето.
Двамата ентусиасти в науката дават следния актуален пример. Човек, който пътува във времето, в опит да попречи на нулевия пациент на Ковид-19 да се зарази и да предотврати световната пандемия. Ако пътешественикът успее да спре заразяването на този човек, това ще премахне мотивацията той да се върне и да спре пандемията.
И това е парадоксът, който създава убеждението, че пътуването във времето е невъзможно във Вселената. Според други е възможно, но пък ще премахне свободата ни да извършваме свободни, диктувани от желанията ни действия. Следва извод, че можем да пътуваме във времето, но с ограничения, защото така ще създадем парадокс.
Двамата изследователи от Куинсланд казват, че нито едно от тези неща не се случва и събитията сами се приспособяват, за да се създаде логическа съвместимост със събитията, които ще се случат в бъдеще. Светът представлява един опростен модел, в който логиката на случващото се е свързана с логиката на бъдещи събития, предизвикани от сегашното действие.
В случая с нулевия пациент на коронавирусната инфекция, е възможно той да бъде спрян да се зарази, но пък тогава вероятно пътешественикът във времето ще стане нулевият пациент. Това значи, че пътешественикът може да променя събитията, но само по такъв начин, че да продължи да съществува, избягвайки всеки парадокс, защото запазва своята свободна воля.
Този пример навежда на мисълта дали едно такова пътуване във времето си заслужава цялото усилие да бъде предприемано. Учените смятат, че независимо от действията на пътешественика пандемията все пак ще настъпи и това ще го мотивира да се върне, за да опита да я спре.
Тези изводи водят до отговора на още въпроси, свързани с пътуването във времето. Един от тях е, защо не ни посещават пътешественици, щом това е възможно? В светлината на факта, че събитията всъщност са неотменими и не създават парадокси, съвсем логично е да се предположи, че те ни посещават, но просто не го знаем.
Излиза, че не задкулисни сили, а законите на физиката предизвикват събитията и ги движат.
Двамата учени казват че те нямат рецепта как да се пътува във времето. Те само подсказват, че това е възможно и за да се решат всякакви проблеми, които може да възникнат преди подобно пътуване, трябва да се разработи една обща теория, която да обедини достиженията на Айнщайн с принципите на квантовата механика.
