Учени проведоха първото пътуване във времето

Австралийски учени от Куинсландския университет проведоха за първи път пътуване във времето, като изпратиха два фотона в миналото и ги върнаха успешно в настоящето.

Фотонът е елементарна частица, която е преносител на енергия, движи се със скоростта на светлината и се отличава от другите частици по това, че има нулева маса в покой.

След успешния опит физиците твърдят, че това доказва, че пътуването във времето е напълно възможно. Подробностите около проучването на учените бе публикувано в списание Nature Communications.

При експеримента си австралийците са изпратили чрез компютър два фотона в миналото, а след това са ги върнали в настоящето. Една от частиците в миналото дори се е срещнала със себе си, без това да причини катастрофа в настоящето.

По-рано теорията за пътуване във времето се сблъскваше с парадокса на пространствения континиум – когато някой се върне назад във времето, може да срещне своите предци и да наруши хода на събитията.

Тръгвайки от Теорията за относителността и квантовата механика, учените доказваха, че пътуването във времето е възможно и на практика.

Общата Теория на относителността твърди, че в пространствено-времевия континиум съществуват тунели, които се съединяват в различни области от пространството.

Уравненията на Алберт Айнщайн допускат, че в пространствено-времеви тунел може да се пътува от една година в друга.

Въпреки това се смята, че създаване на машина на времето на този етап от технологичното ни развитие е невъзможно.

Някои обаче смятат, че пътешественици между различните периоди вече е имало и затова свидетелстват различни доказателства.

По време на археологически разкопки специалисти намират предмети, които не могат по никакъв начин да се отнасят до този период от време, който те изследват.

Така например, през 80-те години по време на сондиране е открита метална монета, чиято възраст била 400 000 години. Като се има предвид, че хората са се появили много по-късно на планетата, засега единственото обяснение за това може да бъде само, че предметът е “изпаднал” от непознат от бъдещето.