Отдавна в историята ни се признава ролята на куманите като съюзници на българските владетели, като създатели на управляващи династии и като примес в българското население от кумани, пристигнали в България като бежанци и претопени и българизирани в последствие.
За ролята на печенегите в нашата история обаче се казва съвсем малко, а на практика почти у всеки българин днес има поне капка кръв от този номадски тюркски народ със странна историческа съдба.
Кои са печенегите, какво са оставили в историческите хроники, преди да изчезнат като самостоятелен народ и каква е ролята им в нашата история?
Най-старото известие за племето печенеги дават китайските хронисти през първата половина на VІІ век. Според тях те живеят в околностите на днешния град Ташкент. През следващия век има повече подробности от тибетски източници.
Името на племето е различно, за нас те са печенеги, но арабите ги наричат ал буджанак. Прието е предположението, че името идва от тюркското баджанак, което говори за семейна близост, думата днес означава зет, близък роднина по семейна линия.
Печенегите са номадски тюркски народ, който живее в степите и се препитава основно с отглеждане на добитък и разбойничество. Всички летописци и пътешественици споменават, че печенегите правят впечатление сред съседите си като най-бедни и дори окаяни. На другите народи правели впечатление нечистият им начин на живот и примитивно хранене.
Като антропологичен тип те принадлежат към кавказките народи. Летописците ги описват като тъмнокоси, тъмнооки. Други хронисти споменават дългите им бради и мустаци. Езикът им е причисляван към огузката група на тюркските езици. Религията им е езическа. Някои ги смятат за шаманисти, за мюсюлмани, християни, в зависимост от религията, която са приели различни групи от тях от народите, под чието влияние попадат.
Социалната им структура е характерна за всички степни народи. Те живеят на племена, оглавяване от старейшини. При война властта се дава на военен вожд, като това е изборна длъжност според способностите. Броят на племената не може да бъде точно установен, има сведения за 8 племена, но и много родствени с тях. Два века по-късно вече се споменават 13 племена, което говори, че те нарастват числено с времето.
Печенегите са добри войни. Използват типичната тактика на степните народи. Нападат, яздейки кон и въоръжени с лък, стрели и копия. Засипват противника със стрели, за да го объркат, увличат го в преследване и го вкарват в засада. Основно занимание им са нападенията и много от тях са наемници при различни народи, включително на българите.
В нашата история печенегите имат значително участие и важна роля, особено от ХІІ век нататък. Те са съюзници на редица български владетели, но и на техните нападения се дължи опустошението на почти цялата територия на Северна България. Някои от тях се заселили по българските земи.
Нападенията им били улеснени от византийската политика, която се намесила в техните междуособици, като взела страна в конфликта между тях. Това довело до нахлуване на огромна маса печенеги, които били заселени около Ниш, Овче поле и София, като византийците смятали да ги превърнат в селяни - войни.
През 1053 година с договор равнините на Северна България остават под властта на печенегите.
Печенегите били претопени сред българското население, но оставили много следи. От тях е образувана етнографската група шопи до София, както и капанците в Разградска област. Печенегите са положили началото и на етническата група гагаузи.
Коментари