Хората, които са интроверти, обикновено са съсредоточени в своя вътрешен свят. Те са по-тихи и кротки, като за тях не са характерни необмислените действия. Не са много социални и изграждат трудно отношенията си.
Екстровертите са тяхна пълна противоположност, защото са много комуникативни, обожават да са в компанията на другите хора и винаги се стремят да бъдат център на вниманието. Светът им е много динамичен и изпълнен с постоянни приключения.
Проведеното наскоро проучване предложи това да опитате да сте екстроверт, ако сте интроверт по душа, тъй като това ще ви направи много по-щастливи. Изследването е първото по рода си, като при него те са призовавали 123-та участници да се опитват да се държат като екстроверти, разширявайки контактите си и опитвайки се да действат по-импулсивно. От друга страна хората, които са екстроверти били помолени да са по-тихи и сдържани, а именно да се държат като интроверти.
По време на проучването била установено нагледно каква е ползата за човека, ако се държи като екстроверт. Това важи, дори ако екстравертността е принудителна така да се каже, но в случая ефектът е краткотраен.
При друго подобно проучване бил направен интересния социален експеримент. Част от пътниците били помолени да си говорят с напълно непознати, докато другата група - да мълчат. При него било установено, че тези които си контактували, казали, че пътуването им било много по-позитивно и приятно в сравнение с другата група.
Соня Любомирски, която е изследователка от Калифорнийския университет, решила да разшири границите на тези проучвания и да провери дали екстравертността кара хората да се чувстват по-щастливи и дори уверени в себе си.
Поведението на екстровертите влияе благоприятно върху чувството за благополучие, като тази промяна е напълно реална дори за интровертите, а именно да променят нагласата си. Любомирски е съавтор на това изследване, като психолозите днес предпочитат понятието „екстраверт” пред „екстроверт”. Причината за това е, че реално тази дума има латински корен, който е „extra” и неговото буквално значение е "навън".
Едно от предизвикателствата на това проучване е нагласата на много хора. Разбира се, че всеки би предпочел да бъде описан като "енергичен", а не "сдържан". При описанието на хората екстроверти се използват много по-привлекателни прилагателни, в сравнение с описанието на хората, които са интроверти по душа.
Именно затова при това изследване бе решено от екипа на Любомирски да се използват един вид универсални обрани прилагателни, като така за екстровертите се използват думи като "уверен” или "приказлив, а при интровертите - "резервиран" и "предпазлив".
След това била предприета следваща крачка в проучването, а именно всички участници в него били убедени, че и двата начина на поведение са полезни. После те периодично били молени да се държат ту като интроверти, ту като екстроверти, като били изпращани имейли, с които да им напомнят за това.
След направения анализ на получените данни, учените отчели това, че през седмицата, когато участниците трябвало да се държат като екстроверти, те се чувствали по-добре, което не можело да се каже за времето, през което трябвало да бъдат интроверти. Интересен е и фактът, че фалшивите един вид екстроверти не споменали в края на изследването за някакъв дискомфорт.
Любомирски е на мнение, че този експеримент е много показателен, защото показва нагледно че стимулирането на екстровертното държание не само кара хората да се чувстват по-добре, но и по-уверени в себе си. Смята се, че с течение на времето и последващите проучвания могат да се забележат и други променливи.
Участниците в самото изследване са учили в колеж, като това значи, че тази група млади хора е по-податлива на промени в поведението им. Именно затова Любомирски изказва предположение, че отчасти продължителните ефекти от тази фалшива екстровертност могат да бъдат забелязани след време и по-продължителен период след самото проучване.
Коментари