Вероятно сте чували израза Остави го да си научи урока. Какво точно се има предвид с него и за кой урок изобщо става дума? Точно така – за житейски урок, а в повечето случаи – не само един, а поне няколко.
Истината е, че каквото и да ни се говори, всеки от нас в определен момент сам научава някои уроци за живота и процесът на научаване нерядко е доста болезнен.
Общо взето като първия урок на малкото дете, че печката пари – докато не се опари само, колкото и да му обясняващ, че там е горещо, то няма да разбере.
Кои са тези основни житейски уроци, които всеки от нас трябва да прочете, за да може да се нарече пораснал?
Любовта е колкото сладка, толкова и болезнена
Това е един от най-болезнените уроци в живота на всеки от нас. Преди първата любов все още живеем с илюзията за чистотата на човешките взаимоотношения, за вечността на любовта и за вярата в „Обичам те завинаги! “.
След раздялата с първото гадже вече знаем, че любовта е колкото сладка, толкова и болезнена. И че носи не само положителни емоции, но и страдания и болка. Понякога този първи урок е толкова труден за прочитане и приемане, че много хора променят отношението си към любовта завинаги и то в негативна посока. Други пък израстват и започват по-мъдро и зряло да гледат на любовта. Това май е от уроците, които цял живот можеш да учиш, но никога да не получиш отлична оценка за него.
Урокът за непоисканата помощ
Помощта е нещо прекрасно, но не при всички положения. Тези, които не вярват, че непоисканата помощ може да навреди, тепърва им предстои да прочетат поредния житейски урок. Всъщност, когато настояваме човекът отсреща да приеме помощ, която не е поискал, ние го насилваме.
Замисляли ли сте се, че той може би изобщо не е узрял за нея и изобщо не знае какво да я прави? С тази непоискана помощ ние може да го поставим в толкова неудобна позиция, че да потъне още по-надолу в своите проблеми – образно казано. А също така, предоставяйки му наготово решението на някакъв проблем, той няма да е преминал някой от своите собствени житейски уроци за справяне с различни ситуации.
Каквото повикало, такова се обадило
Много хора обвиняват света, че им се случват само негативни неща, че не им върви, че никой не ги обича. Но самите те непрекъснато дават на света абсолютно същото – негативизъм, омраза, вяра в лошия късмет. И обратното – на други непрекъснато им върви, нещата им се получават съвсем спонтанно и живеят леко и ведро.
На същите тези усмивката никога не слиза от лицето, а самите те са готови винаги да помогнат, позитивни са и вярват в доброто. Точно така – каквото дадеш на Вселената, точно такова ти се връща, рано или късно. Правиш ли добро, то ще ти се върне. Правиш ли зло, някой ден то ще те застигне. Това е урок, който не всеки научава. Но колкото по-рано успее да прочете и разбере тези мъдри мисли, толкова по-щастливо ще успее да изжевее живота си.
Коментари