Лао Дзъ е китайски философ, който според китайските хроники е съществувал около V век пр. н.е. Той се явява водеща фигура в даоизма. Смята се, че Лао Дзъ е псевдоним, превеждащ се като стария мъдрец. Все пак за разбирането на това прозвище съществуват и други догадки.
Сведенията за мистериозния образ на Лао Дзъ са противоречиви и недостатъчни. Счита се обаче, че той е дал на света текст, известен като Дао-дъ дзин или Книга за пътя и постигането. Книгата е сред най-известните в китайската философия. Вижте някои мъдри сентенции от нея, които биха могли да променят живота ви завинаги.
1. Вместо да стискаш и да трупаш-
по-добре дай и опразни.
Ако все повече изостряш,
не ще съхраниш дълго острието.
Зали, пълни със скъпоценности,
трудно могат да се скрият.
Който с богатства и знатност се кичи,
сам си навлича проблеми.
2. Верните слова не са красиви,
красивите слова не са верни.
Мъдрият не спори,
спорещият не е мъдър...
3. Да пораждаш и да отглеждаш,
да раждаш, без да обсебваш,
да действаш, без да обвързваш,
да предвождаш, без да разпореждаш:
това е тайното постигане на дъ (вътрешна сила, нравственост).
4. За висшия само се знае, че съществува.
Онзи, който е под него, го знаят и почитат,
По-низшият и от него предизвиква страх,
а още по-низшият хората го ненавиждат.
Ако не се доверяваш,
не ще ти се доверяват.
За дълбокото-пести словата си.
Постигнеш ли целта си-отдръпни се.
Другите ще рекат: От само себе си стана.
5. Извива ли се,
запазва се цяло.
Кривото
се изправя.
Празното
се напълва.
Вехтото
се обновява.
Който няма,
получава.
Който има,
се заблуждава.
Ето защо
Мъдрецът обхваща единството
и служи за пример в Поднебесната.
Не се самопредставя,
затова блести.
Не се хвали,
затова е прославен.
Не напада,
затова има успех.
Не се гордее,
затова е старшина.
Не се бори,
затова е непобедим в Поднебесната.
6. Който много се скъпи,
много ще загуби.
Който много се запасява,
ще претърпи тежка загуба.
Който има мяра,
няма неуспех.
Който знае предел,
не е в опасност—
може да е дълговечен.
7. Който познава хората,
е просветен.
Който познава себе си,
е мъдър.
Който побеждава другите,
е силен.
Който побеждава себе си,
е могъщ.
Който знае достатъчно,
е богат.
Който действува упорито,
е волеви.
Който не се самопогубва,
е дълговечен.
Който умре,
но не го забравят,
е безсмъртен.
8. Най-силното в света надделява над най-твърдото.
Безплътното може да мине и пред най-плътното.
Поради това зная силата на неизявената действителност.
Не съществува нищо по-добро от безмълвното учение.
Него малцина са го усвоили.
9. Който знае,
не говори.
Който говори,
не знае.
Който закрие своите сетива,
който затвори своята врата,
който притъпи своето острие,
който освободи (мисълта си) от объркване,
който смекчи своя блясък,
който се уеднакви с праха,
е тъждествен на най-дълбокото.
10. Пътят ражда нещата,
А Постигането ги изхранва.
Веществеността им придава форма,
Вътрешната им мощ ги завършва.
Почитта към Пътя,
И цененето на Постигането
не се случват насила, а от само себе си.
