Много скоро понятието арктически студ може да бъде заменено в речниците ни от по-подходящото „антарктически студ“. Причина за това е все по-силно усещащото се глобално затопляне, в резултат на което ледовете в Арктика отстъпват все повече и повече на север. Земя, която е стояла вкочанена под тонове лед, усеща слънчевите лъчи за пръв път от хилядолетия.
През следващите няколко десетилетия, в следствие на повишаване на средните температури на планетата, Арктика все повече ще се раззеленява и залесява. Съвсем скоро може да сме свидетели да немислими до скоро гледки, както и да сме изправени пред опасността от изчезване на редица животински видове, чиито естествени хабитати са изчезнали с изчезването на ледовете.
Обратно, на другия полюс на планетата, ледовете които заобикалят Антарктика се увеличават с всяка изминала година. Тази тревожна тенденция е забелязана и описана от учените от Американския Музей по естествена история и центъра за биологично разнообразие и опазване на видовете.
Според американските учени залесените области в Арктика ще се увеличат с 52 % до 2050 г. А максималната северна ширина, на която могат да растат дървета ще се придвижи с още няколко стотин километра на север. Подобно залесяване, с такива бързи темпове, ще допринесе допълнително за ускоряването на процеса на глобално затопляне. Промяната на вида на растителните видове ще доведе до нарушение в естествените екосистеми.
Арктика е една от „горещите точки“ на света, когато става дума за глобално затопляне. Само за последните 25 години температурите там се се увеличавали два пъти по-бързо, отколкото където и да е другаде в света.
Според д-р Ричард Пиърсън от Американския музей по Естествена история, : „Ефектът от затоплянето в арктическата област ще се усети във всички региони по света. Някои от птиците, които при миграцията си разчитат на дребни гризачи в тези области, сега изпитват затруднения.“
Допълнителни поводи за притеснения дават откритията на учени от Финландия и от Оксфордския Университет, които са изследвали Северозападната евроазиатска тундра. Тази тундра се простира от Западен Сибир до Финландия и заема площ от приблизително 100 хиляди квадратни километра.
Наблюденията на измененията в растителността на тундрата чрез проучвания на място и редица спътникови снимки са показали, че голяма част от ниските храсти са се превърнали във високи дървета само в рамките на няколко десетилетия. Почти 15% от върбовите и елшовите храсти в наблюдавания район сега са дървета с височина над 2 метра.
Според д-р Марк Масиас-Фауария от Оксфордския университет е изненадващо, че дърветата реагират по този начин. „Преди се смяташе, че затоплянето на климата в Арктика може да доведе до превземането на тундрата от дървета, но този процес ще отнеме векове. Сега наблюденията ни показват, че това ще отнеме само няколко десетилетия“ споделя притесненията си ученият.
Зелените поля на Арктика са много по-тревожно явление, отколкото можете да си представите на пръв поглед.
Намаляването на ледените повърхности, за сметка на разширяването на растителността, се отразява пагубно върху албедото - количеството на слънчева светлина, която се отразява от земната повърхност. Намаляването на отразената светлина неминуемо води до допълнително повишаване на температурата на Земята и ускоряване на темповете на глобалното затопляне.
Коментари