Духовните учения са стари почти колкото е старо човечеството. Това е обяснимо, хората са се интересували от духовния живот и развитие още от началото на своето осъзнаване.
Сред многото духовни учения практиката е отсяла тези, които са дали отговор на въпросите, вълнували хората и които са били в съзвучие с техните нагласи - духовни и мисловни. Някои от тях са се превърнали в религии, които днес господстват в света.
Християнството също е било духовно учение, достигнало до сърцата на милиони, превръщайки се в най-широко разпространената религия в света, а неговият създател в божествена фигура.
Настоящето има своите нови духовни търсения и виждания. И хората, които ги изповядват, са търсещи отговор на въпросите, които ги вълнуват. Един от тях е Екхарт Толе. Той е 78-годишен германец, роден като Улрих Тьоле Биографията му до 29-годишната му възраст е обичайна. Преместване в други държави, университетско образование и работа.
Внезапно той преживява духовно пробуждане. Без да има връзка с никакво учение или духовен учител, Толе започва да търси интерпретация на това свое състояние, опитвайки се да отговори на въпроса какво всъщност изповядва.
Запознавайки се с различните учения, до момента той достига да извода, че духовно просветление може да бъде достигнато, следвайки точни методи и указания.
Новият завет, с който се запознава, му показва, че е на прав път, защото разбира текста в неговата дълбочина. Достига до виждането, че тези свещени писания са създадени за хората, достигнали едно по-различно състояние на съзнанието си.
Същото се отнася и до част от свещената книга Махабхарата, а именно поемата Бхагавад Гита. Докосването до будисткото учение оказва същото въздействие върху Толе. Той разбира дълбоката истинска същност, която носят думите в него. За това духовно просветеният Екхарт Толе прекарва години в някои манастири.
Лекциите на духовни учители, които посещава през годините, му помагат да разбере състоянието на собственото си съзнание. И смята своето виждане за един обединяващ момент между други две духовни учения.
Само един пример е виждането за болката: разпадането на болката се случва тогава, когато човек прекрати своето идентифициране с нея. Може би трябва да го запомним и да го прилагаме, когато имаме нужда.
Коментари