Рене Декарт е френски математик и философ. Живее и твори през 17 век основно във Франция и Холандия. Математическите му проучвания и търсения го отвеждат до изобретяването на т.нар. декартова координатна система.
Като философ той създава сложна метафизична система от концепции и разсъждения, които го отвеждат в дълбоките води на теологията, но изведена извън църковните канони.
Декарт се смята за баща на съвременната философия и създава редица концепции, които философи, родени и творили след него, възприемат и следват или им се противопоставят.
Декартовото съмнение
Съмнявайки се във всичко, в което може да се съмнява. Декарт започва упражнение, което да му помогне да се отърве от всяко знание, което може да се постави под съмнение. Това означава, че използвайки сетивата си, човек приема определени неща за истина, докато те всъщност не са. Така Декарт предполага, че реалността може всъщност да е сън. Така достига и до заключението, че единственото нещо, за което можем да сме сигурни, е съмнението. За да се съмнява един човек обаче, това означава, че той мисли. А щом мисли, изпитва и съмнения. Заключението е, че мисленето ни кара да съществуваме, а оттам и Мисля, следователно съществувам.
Онтологичния аргумент
Онтологичният аргумент всъщност се отнася до съществуването на Бог, но той не може категорично да се припише на Декарт. Той просто предлага най-доброто възможно обяснение. Съществуването на Бог той свързва със съвършеното същество. Тук не говорим за съвременното възприемане на термина, а по-скоро за положителните и отрицателните черти. Следователно съвършеното същество притежава всички положителни черти, а несъвършеното – всички отрицателни.
За да бъде човек съвършен или да притежава някои положителни черти, това означава, че е създаден от някой друг с още по-положителни черти. А това би бил именно Бог.
Той продължава с разсъжденията си относно истините и които от тях не могат да бъдат поставени под съмнение. За такава истина може да се приеме математиката, защото 2+2=4 и това не може да бъде отречено, няма съмнение в това.
В този ред на мисли и съвършенството съществува, защото съществуването е съвършенство, а несъществуването е не-съвършенство. Следователно Бог съществува. Именно този постулат е една от основните критики, които са отправяни към Декарт от множество философи.
Дуализъм
Декарт отделя много време да докаже, че душата съществува. Той стига до заключението, че умът е отделен от тялото и преживяванията на първия са отделни от преживяванията на втория, въпреки че изглеждат свързани. Това е така, защото те непрестанно си взаимодействат, но в същото време са напълно отделени един от друг.
За да докаже това, Декарт прекарва много време в биологични експерименти, които обаче не го удовлетворяват.
Както методите, които използва, така и идеите и философските виждания, които налага, го правят един от най-важните мислители и философи и учени на съвремието.
Коментари