Епидемията от коронавирус, известен още като COVID-19, е вече на територията на Европа. Навлезе и в нашата страна. Тази нова зараза поставя на изпитание не само издръжливостта на организма, но и на психиката.
Масовата психоза може да се окаже не по-малък бич за населението от реалната болест. Отвсякъде валят съвети как на практика да се предпазим от заразяване с коронавирус, но малко по-назад остава въпросът как да запазим психиката си или казано с други думи - как да не умрем, преди да ни убие вирусът.
За защитата на личното ментално здраве всеки трябва да положи усилия, както и за предпазване от заразяване.Хигиената на мислите включва нуждата от размисли насаме, които да ни помогнат да се справим с психическото напрежение.
Очевидно е, че COVID-19 е ново и затова стряскащо заболяване. Разпространява се бързо и все още няма лечение. Все още не може да се каже с абсолютна сигурност какъв ще бъде процентът смъртност от него.
Това, което знаем до тук, е че са починали около 3500 души по света досега. В същото време застрашени са възрастните хора и тези с други заболявания. Тяхната тревога е основателна и нуждата от стриктно пазене е наложителна.
Младото население ще изкара болестта с леки симптоми, а някои изобщо няма да усетят такива. Това е цената, която обществото трябва да плати за изграждане на колективен имунитет.
Тревожното състояние у повечето хора в момента е силно повишено. Има термин в психологията, който обозначава един феномен. Става въпрос за евристиката на достъпността. С него се посочва вероятността да придадем тежест на събития, които можем веднага да си припомним. Непрекъснатото медийно облъчване не спомага за това.
Хората са държани в непрекъснато бдително състояние, засилено на максимална степен. Това ги кара да виждат, чуват и запомнят нещата, които ги застрашават.
Страхът, от своя страна, поражда ирационални действия. Такива се наблюдават във всички засегнати страни. Изразяват се в свърхзапасяване с хранителни продукти или лекарства, както и с защитни материали, което поставя в риск хората, които се нуждаят от тях, но не могат да си ги набавят, защото вече са изчерпани.
Това са болните, чиито лекарства не достигат; здравните работници, лишени от защитни облекла, възрастните, които не могат да си купят търсени продукти заради безконтролно изкупуване.
Изглежда има нещо в страха, което ни кара и да сочим другите с пръст. След началото на епидемията настроенията срещу азиатците се засилиха. А когато хората действат под влияние на силни емоции, те могат да правят ирационални избори.
Оцеляването във време, което напомня апокалипсиса, може да стане само с трезва мисъл. Нужно е тя да се съхрани толкова много, колкото и вашето здравето.
