Тормозът е гореща и много наболяла тема. В повечето случаи той се случва в училище и това е едно от най-големите предизвикателства на съвременния учител. Учителят трябва да следи за поведението на учениците и отношенията помежду им и като цяло да бъде нащрек, тъй като тормозът не е изолиран инцидент, а модел на поведение.
Ако вие сте учител, ето някои съвети за това как да се справите с трудната ситуация.
Каква е вашата отговорност?
Първата ви отговорност е да създадете безопасна, здравословна среда в класна стая - такава, която предпазва всеки ученик от всякакви вреди, физически или емоционални, в резултат на действията на други ученици. Това означава, че трябва да идентифицирате всички потенциални насилници и жертви и да станете бдителни наблюдатели на тяхното поведение.
Вашата втора отговорност е да се справите незабавно с всяка ситуация на тормоз и да неутрализирате насилниците. Те трябва да знаят, че поведението им ще има много сериозни последствия, а жертвите трябва да знаят, че ще предприемете всички необходими стъпки, за да се уверите, че никога повече няма да се случи.
Третата ви отговорност е да предоставите на родителите и учениците ресурси за справяне с побойника в класа и тормоза.
Какво да правите?
Спрете незабавно тормоза. Застанете между тормозения и насилника и блокирайки всякакъв физически контакт помежду им, дори контакт с очите. Дайте малко време на страните да се успокоят и говорете с всеки един по отделно.
Обърнете се към училищния правилник относно тормоза. Говорете с равен и категоричен глас, за да опишете какво сте чули или видели. Нека всички ученици знаят, че тормозът винаги е неприемлив.
Подкрепете тормозеното дете. Направете това по начин, който му позволява да запази своето достойнство и да се чувстват в безопасност от отмъщение.
Дайте напътствия на гледащите отстрани. Нека знаят как биха могли да се намесят по подходящ начин или да получат помощ следващия път. Кажете им, че сте забелязали тяхното бездействие и че не сте доволни от начина, по който са реагирали.
Наложете незабавни последствия. Изчакайте, докато всички страни се успокоят. Не изисквайте от учениците да се извиняват. Последиците трябва да са логични и свързани с нарушението. Първата стъпка може да бъде отнемането на социални привилегии като лишаване от обяд в училищната закусвалня.
Уведомете колеги и родители. Нека хулиганът знае, че е наблюдаван, тъй като може да се опита да използва нови методи за влияние в класната стая.
Какво не трябва да правите?
Не бъркайте тормоза с конфликта. Тормозът е форма на виктимизация, а разглеждането му като "конфликт" намалява сериозността на последствията от него.
Педагозите трябва да дадат ясна сметка на учениците, че "никой не заслужава да бъде тормозен" и че поведението на насилниците е напълно неприемливо.
Не използвайте медиация от съученици. Може да бъде много унизително за някой, който е обект на тормоз, да се изправи пред своя мъчител в ситуация на медиация. Давайки на двете страни равен глас, това може да овладее насилника и да накара деспотичният ученик да се почувства по-зле. Освен това няма доказателства, че медиацията на връстниците е ефективна в спирането на тормоза.
Не използвайте групово лечение за насилници. Някои училища използват терапевтични стратегии като управление на гнева, изграждане на умения, изграждане на съпричастност и изграждане на самочувствие, за да достигнат до насилника. На практика обаче членовете на групата могат да развият антисоциално поведение и желание за контрол и тормоз над другите.
Коментари