В общуването на психолозите често чуваме той е интроверт или той е екстроверт. Какво означава това?
Корените на тези думи трябва да имаме предвид, че имат следните значения - интро - вътре, екстра - навън, версия - ориентация, стремеж, обръщане.
Съответно интровертността е ориентация (стремеж, обръщане) на човек към себе си. Екстровертността е външната ориентация (стремеж).
Изглежда, че всичко е много просто, но в действителност историята на двата термина е сложна и объркваща и понастоящем в тези думи различни експерти влагат различно значение.
Интровертност и екстровертност според Юнг
Според Карл Густав Юнг екстраверсията се проявява в ориентацията на либидото (жизнената енергия) на човека към външния свят, като екстровертът предпочита социалните контакти и практическите аспекти на живота, операциите с реални външни обекти.
Интровертът предпочита потапяне в света на въображението и размислите.
Интровертност и екстровертност според Леонард Зайф
Според Леонгард Зайф екстровертът е слабоволева личност, подложена на влияние отвън, интровертът е със силна воля и с ясни ценности, който не се страхува да се противопоставя на външната среда среда.
Интровертност и екстровертност според Ханс Айзенк
Екстравертът според Айзенк е общителен, оптимистичен, импулсивен, има широк кръг от познати и слаб контрол върху емоциите и чувствата.
Интровертът е спокоен, срамежлив, отдалечен от всички, освен близките си хора, планира своите действия предварително, обича реда във всичко и държи чувствата си под строг контрол.
Интровертност и екстровертност според други подходи
В социониката екстровертът е този, за когото самите обекти са важни в света, а отношенията между тях са по-малко важни.
Интровертът е този, за когото не са важни обектите, а отношенията между тях и отношението към тях.
В типологията на Майерс-Бригс екстровертността е ориентацията на съзнанието навън към външните обекти, а интровертността е ориентацията на съзнанието навътре към субекта.
Термините екстраверсия и интроверсия се използват и в редица други съвременни въпросници и диагностични техники, където интерпретацията им има своите специфики.
